ЯНУАРИ, 2013
125 години от рождението на капитан-лейтенант Кирил Георгиев Светогорски (13/25) януари 1888 г. - 6 декември 1948 г.)

Кирил Георгиев Светогорски е роден на 13 януари 1888 г. в гр. Кюстендил. Основно образование завършва в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София. През 1906 г. е командирован като стипендиант във Военноморското училище гр. Санкт Петербург, Русия.
След завръщането си в България мичман ІІ ранг Светогорски получава назначение на учебния крайцер „Надежда”. Последователно е в екипажа на миноносец „Шумни”; през 1912 г. е възпитател в Морското училище в гр. Варна, адютант на началника на флота, началник на Машинното училище и началник на Учебната част при флота.
След края на Първата световна война капитан-лейтенант Кирил Светогорски си подава оставката и напуска военната служба. На следващата година заминава във Франция. През същата година се премества в гр. Монтевидео, Уругвай, където се установява трайно. В тази страна той се изявява на музикалното поприще. Първоначално свири на цигулка в състава на оркестър. По същото време преподава музика в няколко училища. Пръв в Уругвай създава детски хорове в училищата, в които работи. Кирил Светогорски става професор в консерваторията в Монтевидео. През 1930 г. посещава Франция, Австрия, Германия и България, където извършва проучвания за музикалното образование в училищата в тези държави. Впечатленията от пътуването си описва в книгата „Енсайос”. При пенсионирането е награден със златния медал на Националния колеж „Джозе П. Варела”. Умира на 6.12.1948 г.

110 години от приемането на параход „Варна”
П/х „Варна” е третият след „Борис” и „България” кораб, който попълва корабния парк на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Построен е през 1902 г. във Великобритания, Нюкясъл. Доставен е на 21.01.1903 г.; Закупен е за 578 хиляди златни лева или 16 милиона следвоенни лева. Тактико-техническите данни на кораба са следните: товароподемност - 2945 т.; мощността на парната машина е 1206 к.с. Развива скорост 9/12 възла. Дължина 82.35 м, ширина 12.03 м; височина 5.64 м. БРТ - 1820; НРТ 1216; има 8 пасажерски места І кл.
Първоначално се използва за превози на масови товари от наши и от чужди пристанища на Черно море и на р. Дунав до пристанищата на Средиземно море и на Атлантическия океан - Англия, Белгия и други.
На 25.12.1929 г. е потопен в Мраморно море след сблъскване с гръцкия параход „Хрисис”.

120 г. от рождението на капитан І ранг Георги Славянов - (1893 г. - 1966 г.) - един от най-заслужилите жреци на морската идея на България.
Георги Славянов е роден на 24  януари 1893 г. в гр. Велико Търново.  Учи във Военното училище в София и в Морския кадетски корпус в Петербург от 1911 до 1914 г. От 1914 до 1934 г. служи във военния флот. През Първата световна война е на специализация в Германия във флота на Северно море. За известно време е старши офицер на крайцера „Надежда”. След Първата световна война е началник на Морското машинно училище, а през 1931-1934 г. е началник на Морската учебна част във Варна.
От 1934 г. до февруари 1941 г. Георги Славянов е на работа в Министерството на железниците и пристанищата: началник отделение корабоплаване в дирекцията на железниците и пристанищата, а по-късно - директор на водните съобщения.
Под ръководството на Георги Славянов е организирана държавна морска крайбрежна пътническа служба, по-късно наречена Български морски флот. Дава тласък на пристанищните корабостроителници в Русе и Варна. Кулминация на приноса, който има Г. Славянов за развитието на морското дело в периода между двете световни войни, е неговата дейност по създаване на държавно речно параходство.
Г. Славянов е един от най-изявените морски общественици в България. Той е един от идеолозите на най-значимата морска обществена организация Български народен морски сговор, създадена през 1920 г.
Заедно с офицерите Иван Михайлов и Сава Иванов, Георги Славянов е сред инициаторите за преместването на музейната сбирка на сегашния Военноморски музей от Русе във Варна.
В публицистичните трудове на Георги Славянов присъства концепцията за състоянието и развитието на морското дело в страната. Своите позиции, изложени в обширния труд от 1923 г. Славянов поддържа и развива през следващите години в повече от 50 свои статии.
Георги Славянов умира през 1966 г.

155 години от рождението на Симеон Ванков (25.01.1858 - 21.06.1937 г.), командващ Дунавската флотилия през 1885 г.
Симеон Николаев Ванков е роден в гр. Свищов на 25.01.1858 г. Завършва руското Второ Военно Константиновско училище и  артилерийска академия в Петербург. От 1883 до 1885 г. е началник на Артилерийския арсенал в гр. Русе. След оттеглянето на руските офицери от България командването на флота е поверено на българския артилерийски инженер капитан Симеон Ванков. Тази длъжност той изпълнява от 14.10.1885 до 28.12.1885 г. През 1886 г. е назначен за инспектор по стрелковата и техническата част в Българската войска. Участва в детронацията на княз Ал. Батенберг (1886 г.) и издига идеята за републиканско управление в България. По време на бунта на русофилите (1887 г.) емигрира в Русия. От 1911 г. е генерал-майор от руската армия. Оглавява крупна организация за производство на снаряди (1915-1917 г.), която носи неговото име. Служи в Червената армия.  От 1920 г. е професор в Московския машинно-технологически институт. Симеон Ванков е известен с многобройните си разработки в областта на пиротехниката и артилерията. Умира в Москва на 21.06.1937 г.


ФЕВРУАРИ, 2013
145 години от рождението на капитан І ранг Димитър Добрев (1868 г. - 1944 г.)

Капитан І ранг Димитър Добрев е роден на 12.02.1868 г. в гр. Русе. Началното си образование получава в родния си град. Учи в Московската реална гимназия, която завършва през 1883 г. На 4.09. същата година постъпва във Военното училище в София. През есента на 1885 г. следването му е прекъснато от започването на Сръбско-българската война. Д. Добрев се включва като доброволец в редиците на Първи пехотен Софийски полк. Поверяват му командването на полурота. На 7 ноември като командир на 11-а рота от полка Добрев води смело войниците си в бой, за което самите те го предлагат за награждаване. За участието си в тази война Д. Добрев получава първото си отличие - войнишки кръст „За храброст” - ІV степен.
В края на 1889 г. постъпва в българския военен флот - тогава под наименование Флотилия и Морска част, базиран в Русе. Военноморска квалификация получава в специализираните училища в Австро-Унгария, гр. Пола и в Русия, гр. Кронщат. На 30 март 1898 г. Добрев е назначен за началник на Минната част. На следващата година е назначен за вахтен началник и за завеждащ торпедното въоръжение на крайцера „Надежда”.
Димитър Добрев участва в Руско-японската война (1904-1905 г.), като доброволец във Втора тихоокеанска ескадра на руския флот. Преживява и пленничество в Япония. За участието си в морските сражения при Цушима, той получава руския орден „Св. Владимир” ІV степен и български орден „Св. Александър” ІV степен с мечове.
След завръщането си във Варна капитан-лейтенант Добрев заема длъжността началник на Машинното училище при флота. Под негово ръководство се преработва програмата на училището. По-късно Добрев е назначен за началник на Морската минна отбрана. За кратко в периода януари - март 1911 г. е изпълняващ длъжността командир на флота
Пряко и незаличимо се свързва с българската военна и военноморска история, когато по време на Балканската война (1912-1913 г.) поема командването на отряда от торпедоносци и крайцера „Надежда”. Задачата е да се осуети безнаказаното движение на турски военни и транспортни кораби между румънските пристанища и Босфора (които снабдяват турските войски в Тракия), както и да се отстранят заплахите от турско нападение срещу Варна откъм морето. В нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г., отрядът от български торпедоносци атакува турския крайцер „Хамидие”. Той е поразен от торпедото на „Дръзки”. С тази успешно проведена атака капитан ІІ ранг Д. Добрев си спечелва уважение и слава, недостигнати от никой друг командир в българския военен флот.
След Първата световна война, българският военен флот и офицерският състав са съкратени до минимум. Капитан І ранг Д. Добрев се отдава на цивилната си специалност и работи като адвокат. Едновременно с това той е активен деец в морското обществено движение.
Умира на 11.04.1944 г. във Велико Търново. Погребан е във Варна.


МАРТ, 2013
85 години от рождението на капитан І ранг доцент д-р Георги Антонов Петров (1928 г. - 2008 г.), водещ флотски историк
Георги Антонов Петров е роден на 3 март 1928 г. в с. Асеново, окръг Плевенски. Учи в гимназията в гр. Никопол. През септември 1945 г. е приет в Народното военноморско училище (НВМУ) - Варна. След дипломирането му през 1950 г. е присвоено първо офицерско звание лейтенант и е назначен за командир на курсантски взвод в НВМУ. От 1 април 1952 г. е командир на курсантска рота. На 5 ноември 1953 г. постъпва като слушател във военноморския факултет на Военнотехническата академия - София. След завършването й от 17 ноември 1955 г. е началник на Школата за старшини в НВМУ. Година по-късно е старши помощник-началник на Учебния отдел на НВМУ по планирането. От 16 октомври 1959 г. е старши преподавател по тактика на ВМФ. Едновременно с това, през 1961-1962 и 1973 - 1978 г. е и заместник-началник на катедра „Тактика на ВМФ и морски оръжия” във Висшето народно военноморско училище (ВНВМУ). През 1968 - 1969 г. е командирован като слушател във висш академичен курс - командно-щабен профил, във военноморската академия в Ленинград (дн. Санкт Петербург).
През април 1986 г. е зачислен в запаса.
Доцент Г. Антонов е директор на Военноморския музей от 1983 до края на 1991 г. Като директор успява да защити щатно групата, която се занимава с научно-изследователска работа. Развива активна събирателска дейност и организира писането на спомени от флотски ветерани. Ръководител и участник в научни конференции.
Капитан І ранг доцент Г. Антонов е заместник-председател и организационен секретар на Сдружението за създаване на Национален морски музей през 1991 г., ръководител е и на групата за изграждане на експозицията „Граждански морски дейности” (1993-2003 г.) към Военноморския музей. Включва се в създаването и разширяването на музейната експозиция на ВВМУ.
Георги Антонов приключва земния си път на 4 април 2008 г.


165 години от началото на издаването на сп. „Морской сборник”.
На 15 март 1848 г. излиза брой І на списание „Морской сборник”- най-старото издание по военноморска история. Подготвя се и се издава под шапката на военноморското ведомство на Русия. В библиотеката на Военноморския музей се съхранява течение на списанието от 1885 г.


100 години от падането на Одрин, 13 март 1913 г. Участие на българските моряци
Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 г. до 13 март (ст. стил) 1913 г. завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия - решителна победа, довела до края на Балканската война. Обсадата е известна с един от първите случаи на действие на бойна авиация. На 31.03. (ст. стил) 1913 г. е подписано примирие, а на 17 май (ст. стил) 1913 г. - Лондонския мирен договор. Българите владеят Одрин само 4 месеца. Неблагоприятният развой на Междусъюзническата война принуждава българската администрация да изостави града.
По време на обсадата и атаката на Одринската крепост в бойните действия вземат участие и моряшките команди. Откъснатият турски гарнизон поддържа с командването само радиовръзка. Крайцерът „Надежда” провежда успешни смущения на радиотелеграфните предавания от турските станции в Одрин и Цариград. С това флотските радиотелеграфисти участват в първото у нас преднамерено смущаване на противниковата радиовръзка.
В Дунавската флотилия са изработени 6700 ръчни гранати, използвани в щурмуването на Одринската крепост. В тези сражения непосредствено участват 89 матроси от Дунавската флотилия, трима от които загиват. Моряците - доброволци са тези, които подготвят и аеропланните бомби, които са хвърляни в битката за Одрин.

100 години от подготовката на атаката срещу турския броненосец „Тургут рейс” (по проекта на капитан лейтенант Евстати Винаров). 31.03.1913 г.
Особено забележителна е подготвената през този период оригинална торпедна атака срещу турския броненосец „Тургут рейс”. През февруари и март 1913 г. той обстрелва често фланговете на българската армия от позиции в Мраморно море извън далекобойността на нашата артилерия. По задание на командващия Четвърта армия генерал-лейтенант Стилиян Ковачев капитан-лейтенант Евстати Винаров предприема смело начинание. Организира прехвърлянето от моряци и пехотинци на моторната лодка „Марица” от Сароския залив на Егейско море в Мраморно море по най-тясната част на Галиполския полуостров. От Варна са докарани две 381 мм торпеда. Плотът от две лодки с монтираните на него торпеда, влачени от моторница, поема ролята на импровизиран торпеден катер. Подготвената атака е насрочена за 31 март 1913 г. Прекратяването на военните действия между България и Турция осуетява предприемането на действия за осъществяването на дръзкия план.


АПРИЛ, 2013
120 години от рождението на Атанас Воденичаров, изобретател на една от най-известните конструкции на български вълномотор

Атанас Воденичаров е роден на 8.04.1893 г. в гр. Сливен. В течение на 15 годишен упорит труд успява да построи седем типа мотори за използване силата на морските вълни. Те са изпробвани своевременно в морето. Изпитанието на шестият тип мотор за използване силата на морските вълни за добиване на електрическа енергия дава задоволителни резултати. Демонстрацията се провежда през 1924 г. до вълноломната стена в Бургас, като моторът успява да произведе ток. Малко по-късно авторът на изобретението подарява вълномотора на Военноморския музей във Варна, където се съхранява и до днес.
Повече данни за автора и неговото изобретение могат да се прочетат в сп. Морски сговор, г. ІІІ (1926 г.), бр. 10, с. 9-11.

115 години от създаването на Минна част при Черноморския флот.
Една година след организирането на Черноморския флот във Варна, на 19 април 1898 г., се създава и Минна част с командир мичман първи ранг Димитър Ковачев, в която се включват кадри от Дунавската флотилия. За казармено помещение на новосформираната Минна част служи стара турска крепост, наречена Хумба, на мястото на която днес се намира щабът на ВМС.

125 години от рождението на лейтенант Кирил Минков (1888 г. - 1916 г.)Лейтенант Кирил Кънчов Минков е роден на 29 април 1888 г. в гр. Видин в будното семейство на участник в легията на Раковски. Отлично се учи във видинските училища. През 1900 г. продължава образованието си във Военното училище в София. По-късно е изпратен в Русия. Там изучава морското дело на два пъти.  От 1906 до 1909 г. учи в Морския кадетски корпус в Петербург. Прави продължително учебно плаване. През 1911 г. заминава на специализация в Минния офицерски клас в Кронщат. Завръща се в България в навечерието на Балканската война. По време на войната мичман ІІ ранг Кирил Минков е зачислен като помощник-командир на торпедоносец „Дръзки”. През нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 г. „Дръзки” е в отряда торпедоносци, които атакуват турския крайцер „Хамидие”. По заповед на мичман І ранг Георги Купов, мичман ІІ ранг Кирил Минков изстрелва торпедото, което успешно поразява турския крайцер „Хамидие”. Поради тази бойна постъпка К. Минков е награден с орден „За храброст”.През Първата световна война лейтенант Минков е командир на Минната рота от Неподвижната отбрана на Черноморския флот. Черноморското крайбрежие е минирано от неприятеля. Налага се да се почистят мините с голи ръце и с обикновени лодки. На 26 септември 1916 г. по време на миночистене с такава лодка тя се натъква на мина в Батовския залив. Загиват Кирил Минков и още 9 подофицери и моряци.
През 1920 г. на негово име е кръстен патрулен катер (бивша френска ведета С-4). На името на капитан лейтенант Кирил Минков е кръстена и улица в гр. Варна, която пресича бул. „Княз Борис І” и ул. „Тодор Икономов”.


МАЙ, 2013
90 години от учредителния конгрес на морската обществена организация Български народен морски сговор (БНМС)
Основатели на най-значимата морска обществена организация у нас Български народен морски сговор (БНМС) са флотските офицери: Георги Славянов, Сава Иванов, Петър Стоянов, Никола Тодоров, Васил Игнатов, Борис Стателов, Иван Михайлов, Георги Купов, Сава Стефанов, Иван Вариклечков, Неделчо Недев, Петър Кашлакев, Борис Станев, Стефан Цанев и други. 
На първото учредително събрание, състояло се във Варна на 1 юли 1920 г. се изработва Временен устав, избран е и Временен централен комитет с мандат до свикване на учредителен конгрес на организацията, който се провежда в определения три годишен краен срок, от 16 до 19 май 1923 г. във Варна. Присъстват 31 делегати, представители на всички основни до този момент клонове.
В своето слово, при откриването на събора председателят на Временния централен комитет капитан ІІ ранг Иван Михайлов казва, че „ ... заченките на БНМС се крият в 1913 г., когато след първия неуспех на нашето племе, всички подирихме пътища и изходи за възстановяване на един завещан от предишното ни поколение идеал.”
В новоприетия си Устав, БНМС се самоопределя като: „…културно-просветно народно дружество … вън от всички партии, течения и прояви в страната…” със следните цели:
„…А. Да работи за пробуждане любов към морето и за поддържане на разумно национално морско чувство.
Б. Да въздейства за развитие и усилване родното ни мореплаване.
В. Да подпомага за присвояване и засилване целесъобразна морска политика, обществена и държавна морска и речна просвета.
Г. Да ратува за подемане морските и речни помисли, като за това насърчава и подпомага правилното разселване и заселване на морските и речни крайбрежия…”
Учредителният конгрес уточнява и окончателната структура на организацията. Местните клонове се ръководят в дейността си от Управително тяло избирано на годишно събрание. Общият събор избира Главно Управително тяло (ГУТ) със седалище във Варна и с широки пълномощия.
За девиз на БНМС е определен лозунгът „КЪМ МОРЕТО И ДУНАВА - ЗА НАПРЕДЪК!”, а за празник - денят 19 август, по тогавашния църковно-православен календар - „Св. Преображение Господне”.
Официален орган на организацията е списание „Морски сговор”. Негов главен редактор е Сава Н. Иванов. Списанието е одобрено и препоръчано от Министерството на народното просвещение с окръжно № 447 от 9.01.1924 г. и от Министерството на войната с наредба № 22 от 1923 г.
Наследник на БНМС става организацията Народен морски съюз (НМС). През юни 1945 г. бившият БНМС е разформирован, като книжата и имуществата му се предават на НМС. Организацията просъществува две години.
През август 1991 г. е проведен ХХ, възстановителен конгрес на Български морски съюз (БМС). Съдебната регистрация е извършена през 1993 г. Издадени са няколко бюлетина „Морска България”. Проведени са конференции, предимно с културно-просветен характер.

110 години от откриване на Бургаското пристанище.
Пристанище Бургас е основано с Указ № 7 от 20 декември 1894 г. на княз Фердинанд. През 1895 г. започва неговото строителство от фирмата "Кас и Ликенс". През 1898 г. правителството възлага довършителните работи по строителството на френската фирма "Сосиете дьо конструксион Батиньол".
На 18 май 1903 г. тържествено е отворено Бургаското пристанище за търговско корабоплаване. На церемонията присъства княз Фердинанд. 

90 години от освещаване на първата публична експозиция на Морския музей (днес - Военноморския музей)
Офицерите капитан І ранг Иван Михайлов, капитан ІІ ранг Георги Славянов и капитан ІІ ранг Васил Игнатов, които са в ръководството на БНМС, са инициаторите за откриване на морски музей във Варна като за основа се използват сбирките, попълвани още от 1883 г. в Дунавската флотилия в Русе.
На 20 май 1923 г. с тържествена церемония е открита първата варненска експозиция на Морския музей в Девическата гимназия. Освещаването се извършва от Варненския и Преславски митрополит Симеон. Царят е представляван от флотския си адютант капитан-лейтенант Коста Скутунов. На откриването присъстват делегации от Софийския университет, Географското дружество, Икономическото дружество, Природоизпитателното, Инженерно-архитектурното дружество, Ловджийското дружество, Туристическото дружество и др.
Повече от 20 години уредник е Олга Полубояринова. В сутерена на Девическата гимназия (сега Археологически музей) Морският музей се помещава до 1956 г., когато на 11 август е открита експозицията в настоящата сграда на музея, на бул. „Приморски” 2. В тази сграда, на 23.04.2012 г. е подредена и тържествено осветена четвъртата по ред експозиция на музея.


ЮНИ, 2013
50 години от тържественото вдигане флага на Дивизион патрулни кораби - Бургас.

Със заповед на министъра на отбраната от 23 март 1963 г. се сформира Четвърти дивизион противолодъчни кораби, в състава на Военноморска база Бургас и базирани в Созопол с бордови номера от 549 (31) до 554 (36). В състава на дивизиона са включени новополучените шест броя МПК (малый противолодочный корабль) проект 201-М. Денят на вдигането на флага на първия кораб - 2 юни 1963 г., е утвърден за празник на дивизиона. Пръв командир на дивизиона е капитан III ранг Петър Желев. Личният състав на дивизиона патрулни кораби успешно доказва своята подготовка и бойно майсторство с участието си в провежданите национални и международни учения в Черно и Средиземно море. Днес в състава на дивизиона са фрегатите: „Дръзки” с бордови № 41, „Верни” с бордови № 42 и „Горди” с бордови  № 43. В летописа на дивизиона освен участия в много учения са вписани и прояви на героизъм в мирно време. Сред тях е подвигът на старшина II степен Стефан Михалев Димитров - командир на отделение рулеви на МПК № 46, който на 7 декември 1973 г. с цената на живота си, овладява  пожар, избухнал в кубрика на кораба.
Виж повече за дивизиона в научното изследване „Страници от историята на Военноморска база Бургас”, на авторския екип в състав: капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас Панайотов; н.с. І ст. д-р Мариана Кръстева; н.с. І ст. д-р Тодор Парушев, Издателска къща „Морски свят”, Варна, 2004.

160 години от рождението на мичман Владимир Луцки (1853 - 1904)
Мичман Владимир Владимирович Луцки е роден на 5 юни 1853 г. в семейството на генерал, потомствен дворянин от полски произход. През 1870 г. постъпва в морския кадетски корпус в Петербург, а на 30.08.1875 г. е произведен в чин мичман. Квартирата на Луцки в Петербург става средище на морските офицери и гардемарини - народоволци. През пролетта на 1878 г. участва в издаването на вестник „Начало”.
През 1882 г. емигрира в България. Работи като окръжен инженер в Стара Загора, Пазарджик, Лом. Участва в събитията по Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
По време на Сръбско-българската война 1885 г., като командир на кораба, „Голубчик” мичман Владимир Луцки проявява удивителна съобразителност и смелост при изпълнение на бойните задачи и прибягва до военна хитрост: пребоядисва кораба, преименува го, маскира оръдията, вдига морски флаг на неутрална държава, отдава команди на чужд език. По такъв начин „Голубчик” се промъква безпрепятствено под дулата на противниковите батареи, развърнати при Арчар.
За смелите си действия по подпомагане на обсадения Видин мичман Владимир Луцки е награден с орден „За храброст” ІV степен, а след войната заедно с капитан Ат. Узунов е обявен за почетен гражданин на град Видин.
След Сръбско-българската война мичман Владимир Луцки продължава да командва кораба „Голубчик”. От 5.04 до 9.08.1886 той е и началник на Машинната школа (морското училище). Изготвя и представя във военното министерство проект за развитието на българския флот. По-късно се установява в Цариград. Отново се завръща в България и постъпва на работа в Дирекцията на обществените сгради. Участва в комисия за оценяване на проект за изграждане на пристанище Бургас. Автор е на патентовани технически изобретения.
Арестуван е в Цариград от руската царска полиция и е заточен в Южна Русия, където умира през 1904 г.
По-подробни сведения на Владимир Луцки могат да се прочетат в научното изследване на Владимир Павлов, озаглавено Мичман Владимир Луцки, публикувано във Военноисторически сборник, 1967, кн. 4, с. 101-108

100 години от рождението на капитан Тремол Иванов (1913 г. - 2000 г.)
Капитан Тремол Атанасов Иванов е роден на 10 юни 1913 г. в гр. Елена. Под влияние на чичо си Манол Иванов, дългогодишен и известен преподавател в Морските специални школи, постъпва в Морското училище във Варна и учи с випуск 28-ми.
Служи като офицер: в Черноморската флотилия през 1935 г.; в Дунавската флотилия през 1936 г.; механик в група стражеви кораби от Дунавската флотилия (1937 г.), командир на разузнавателен кораб от Дунавската флотилия (1938 г.), командир на учебен кораб „Асен” (1941 г.), командир на торпедоносец „Дръзки” (1942 г.)
В периода 1943-1944 г. работи в дирекцията на Параходство „Българско речно плаване” в Русе. От 1948 г. до 1954 г. е директор на държавното параходство „Български морски флот”.
В периода 1954 - 1968 г. изминава дългия път на корабостроител: от главен заварчик през водещ технолог и главен диспечер до заместник директор на Корабостроителния завод във Варна.
През 1968 г. Тремол Иванов е първи директор на външнотърговското предприятие „Корабоимпекс” - Варна, където работи до пенсионирането си през 1973 г.
Сътрудничи активно на Военноморския музей. Автор е на книгите: Морското търговско корабоплаване на Третата българска държава, Варна, 1996 г. и Страници от историята на българското корабостроене, Варна, 1998 г.
Тремол Иванов приключва земния си път на 11 ноември 2000 г.

45 години от откриването на Морска гара - Варна
На 28 юни 1968 г. е тържествено открита новата Морска гара на Варна.
В продължение на близо две десетилетия функциите на морска гара във Варна са изпълнявани от преустроения през 1950 г. митнически салон, непосредствено до 3-то корабно място на Пристанище Варна.
Идеята за съвременна морска гара е обоснована в разработения през 1963 г. генерален план за развитието на варненското пристанище. Практическата реализация намира израз в проекта на архитект Любен Попдонев и инженерите Светослав Бранеков и Иван Янтантов
През 1966 г. започва строителството, в което участват зидаро-кофражистите от бригадата на Христо Иванов, бетонджийската бригада на Иван Михайлов, изкопчийско-бетонджийската бригада на Петър Господинов и много други от ДСО „Трансстрой” - Варна. 
През 1967 г. е построен пирсът, а през 1968 г. е завършен целият комплекс. Той е разположен от вътрешната страна и по протежението на пристанищния вълнолом, непосредствено до входа на пристанището. Включва 1-во корабно място с допълнително изградения пирс, който е с дължина 200 метра и ширина 20 метра. Общата дължина на кейовете му, формирана от пътническия кей, малкия басейн и първо корабно място, е 520 метра. На тях могат да пристават едновременно два големи пътнически кораба и четири малки (на котва и кърма), а малкият басейн да се използва предимно от крайбрежните пътнически кораби.
Сградата на Морска гара Варна е построена на два етажа, с 1500 кв. метра разгърната площ, между кея на 1-во корабно място и главния вълнолом.












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
< вход :: enter >