ЮЛИ, 2013
40 години от създаването на Институт по океанология „Проф. Фритьоф Нансен” - БАН
Институтът по океанология (до декември 1984 г. Институт по морски изследвания и океанология) e
създаден на 1 юли 1973 г., с Разпореждане № 132/22 юни 1973 г. на Бюрото на Министерския съвет със
седалище в гр. Варна и предмет на дейност „изследване на физиката, химията, хидрологията,
метеорологията и климатологията на морето, геоморфологията на морското дъно, хидродинамиката,
литодинамиката, геоморфология на крайбрежната морска зона и морския бряг и създаване на
научнообосновани нормативи за проектиране, строителство и експлоатация на морски хидротехнически и
пристанищни съоръжения в крайбрежната зона с цел ефективно използване ресурсите на Черно морe”.
Институтът се помещава в сграда, построена през 1976 г., а през 1988 г. е построен лабораторният
корпус. През 1983 г. влиза в експлоатация Научноизследователската база - Шкорпиловци. „Изследовател”
е първият научноизследователски кораб, предоставен на Института от Хидрографната служба на ВМС
през 1976 г. През 1984 г. е закупен  среден риболовен траулер с водоизместване 1255 т. Той носи името
„Академик”, реконструиран четири години по-късно и превърнат в съвременен многофункционален 
научноизследователски кораб. През 1987 г. е закупена изследователската миниподводница PC-8 с
максимална дълбочина на потапяне 250 м.
В периода 1976 - 1991 г. са издадени 21 книжки на списание „Океанология”, от 1992 започва издаването
на „Трудове на Института по океанология”.
През 1977 г. започва да функционира институтската библиотека.
Директори на Института са: ст.н.с. І ст. дтн Здравко Белберов; ст.н.с. І ст. дбн Асен Консулов; ст.н.с. д-р
Христо Слабаков и ст.н.с. д-р инж. Атанас Палазов.

55 години от създаването на дивизион патрулни кораби - Варна (военно формирование 38 920)
Със заповед № 00169/10.07.1958 г. на командващия Военноморския флот е сформиран Първи отделен
дивизион противолодъчни кораби на Военноморска база - Варна в състав два стражеви кораба: СКР
„Дръзки” и СКР „Смели”. През март 1963 г. към дивизиона са включени два преследвачи на подводници,
проект 122 Б с бордови номера 17 и 18, предислоцирани от Созопол. През 1975 г. двата преследвачи на
подводници са изведени от строя, а на тяхно място постъпват три по-съвременни кораба за борба с
подводници (ПЛК), проект 204, а с указ на Държавния съвет 1694/2.11.1976 г. са им дадени имената:
„Храбри”, „Строги”,  „Безстрашни”. През септември 1983 г. „Строги” излиза от състава на дивизиона.
Корабът, проект 50, чийто екипаж е сформиран своевременно, постъпва едва след две години. „Храбри” е
прехвърлен във Военноморска база Бургас. На 28 декември 1985 г. е приет СКР „Бодри”. През септември
1989 г. е бракуван СКР „Смели”. Малко по-рано през същата година на борда на фрегата проект 1159,
закупена от СССР, се развява български флаг, в края на същата година и е дадено името „Смели”. На
мястото на ПЛК проект 204 през 1990 г. постъпват две корвети проект 1241.2: „Решителни и „Бодри”.
Първи командир на дивизиона е капитан І ранг Иван Добрев. Кораби от дивизиона участват в национални
и международни учения: „Родопи 67”, „Плиска 68”, „Преслав 71”, „Щит 82”, „Съюз 86”, „Бриз” и „Кооператив
Партнър”. 
Ярък пример за героизъм в мирни дни е подвигът на старши матрос Димитър Атанасов Димитров. На 4
март 1965 г., с цената на живота си, спасява от пожар екипажа и големия преследвач на подводници, на
който служи като химик.

Виж повече в изданията: 50 години Първи дивизион патрулни кораби. Варна. Съставители:
капитан ІІ ранг Ваньо Мусински и капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас Панайотов
110 години Военноморска база Варна (1897-2007). Цитадела на военноморската ни сила. Варна,
2008. ИК „Морски свят” и Военноморски музей - Варна, стр. 6 и стр. 7. Съставител: Атанас
Панайотов

85 години от създаването на съюз „Морски техник”
През 1928 г. някои от завършилите първите морски технически школи, Унтерофицерската школа и
Морските специални школи, се обединяват и създават Съюз „Морски техник”.
Съюзът е учреден на 10, 11 и 12 юли 1928 г. в София, а първият му редовен конгрес се състои на 3, 4 и 5
февруари 1929 г. във Варна. Тогава се решава да се създаде Научно-технически съюз при Съюза. Взема
се решение съюз „Морски техник” да започне издаване на месечен съюзен орган - вестник „Морски
техник”. Постепенно се учредяват и местни съюзи в страната.
Голям принос за развитието му имат капитан I  ранг Димитър Добрев, избран за почетен председател на
Съюза, и  Христо Кършовски - дългогодишен председател на Съюза и главен редактор на вестник
„Морски техник”.
През 1949 г. съюз „Морски техник” се влива в новосъздадените единни Научно-технически съюзи и
предавайки им архива, прекратява самостоятелното си съществуване. 
Съюз „Морски техник” е както професионална, така и обществена организация, която чрез своята дейност
защитава професионалните интереси на своите членове и пропагандира българската морска идея.

105 години от официалното откриване на подводна телеграфна връзка (подводен кабел) Варна -
Севастопол с участието на лейтенант Неделчо Недев.
Официалното откриване на подводния телеграфен кабел между Варна и Севастопол се състои на 21 юли
1908 г. и в 14,00 часа същия ден българският министър-председател Александър Малинов изпраща
първата кабелограма до своя руски колега.
Прокарването на подводния кабел е предшествано от няколкогодишни дипломатически преговори. Още
през 1906 г. във Варна възниква идеята за изграждане на първата българска безжична телеграфна
станция. Нейната сграда е завършена в началото на 1908 г. Намирала се на Франгенския хълм при
старата турска крепост Илдъръм табия и стопанисването й е предоставено на Флотската стража, като
пряко за нея отговаря лейтенантът от флота Неделчо Недев. Направени са опити за установяване на пряка
радиотелеграфна връзка с флотската безжична станция в Севастопол. В края на 1907 г. руският
дипломатически агент у нас Д. К. Сементовски-Курило представя проект за прокарване на подводен кабел
през Черно море и установяване на крайна станция у нас. След двумесечни преговори на 29 февруари
1908 г. договор за изграждане на съоръжението е подписан. Полагането на кабела е изпълнено през юли
1908 г. от германската фирма „Siemens” с кораба „Фаради”. От българска страна участва лейтенант
Неделчо Недев. Съоръжението има дължина 530 км. От юни 1909 г. чрез него се осъществява и
телеграфната връзка между Русия и Белград, минаваща дотогава през Виена. Кабелът e използван
интензивно през Балканската война за изпращане на съобщения за военните действия.

130 години от рождението на капитан І ранг Александър Манолов
(1883 - )
Александър Андреев Манолов е роден на 29 юли 1883 г. в София. През 1905 г. завършва висше
образование в Морския кадетски корпус в Петербург с чин подпоручик. След завръщането си в България,
той служи във военния флот като командир на миноносец и командир на Неподвижната отбрана от
Черноморската част. През 1916 г. поема командването на морската учебна част, към която се числят и
специалните школи. По време на Първата световна война е командир на миноносеца „Шумни”. На 11
септември 1916 г. корабът попада на неприятелска мина и получава голяма пробойна. Командирът
Манолов запазва хладнокръвие и с импровизирани платна успява да го доближи на 150 м. до брега.
Целият състав на миноносеца е спасен, а командирът последен напуска кораба, вземайки със себе си
корабното знаме и иконата на „Св. Николай”. За проявен героизъм и съобразителност е награден с военен
орден „За храброст” - IV степен, 2 клас.
Уволнен е на 25.05.1920 г.
Александър Манолов е и общественик. Той е сред учредителите на морската обществена организация
„Български народен морски сговор” (БНМС), дългогодишен неин член, през 1922 г. е избран за член на
ЦК на БНМС „като директор на Български Лойд”. Пише и публикува статии на морска тема в сп. „Морски
сговор”.


АВГУСТ, 2013
115 години от рождението на Вълчо Стисков - един от първите водолази във флота
Вълчо Вълчев Стисков е роден на 03 август 1898 г. в с. Кацелово, Русенско. Постъпва като моряк в
Черноморския флот - Варна на 1 май 1917 г. През месец февруари 1918 г. постъпва във водолазен курс,
който се числи към Портовото капитанство с ротен командир лейтенант Велизар Пеев. Завършва
теоретическия и практическия курс по водолазно и морско дело. Проявява се като специалист по
продължителен престой под вода. През месец март 1919 г. е изпратен в Дунавския флот в Русе за
извършване на подводна работа. По време на подготовката за изваждане на потънала моторна лодка на
пристанище Русе спасява колегата си Александър Чехларов, за което е награден с бронзов медал „За
спасяване на погибающи”.
След края на Първата световна война българският военен флот е забранен. Създадена е Морска и речна
полицейска служба. Една от разрешените й дейности е водолазната. Водолазните тренировки се
провеждат в райони на скорошни корабокрушения - при Черни нос, южно от Варна. Инициатор на тази
дейност е капитан Сава Иванов, а главни организатори и изпълнители на водолазните дейности са
лейтенант Христо Хасекиев и корабникът Вълчо Стисков.
През 1920 г. участва в прочистването на пристанище Лом от потопени шлепове и в прочистването на
Бургаския залив от мини. През 1926 г. слиза на 40 метра на потъналия на 30 юни 1921 г. американски
параход „Мопанг” срещу остров Свети Иван, за да издири корабния дневник по искане на международна
комисия.
През 1922 г. участва в изваждането на части от миноносеца „Летящи”.
През 1935 г. получава най-сериозната си задача - да намери и организира изваждането на германската
подводница UB-45, потънала през 1916 г. срещу местността Узункум. За успешното справяне със
задачата през 1936 г. Вълчо Стисков е награден с Германски кръст за заслуги.
През 1944 г. Вълчо Стисков се пенсионира с флотския чин кондуктор (подофицер). Той умира в дома си
във Варна малко след като навършва 100 години.


СЕПТЕМВРИ, 2013
115 години от рождението на капитан І ранг Борис Рогев (1898 г. -1976 г.) - изтъкнат български
хирограф
Капитан І ранг Борис Димов Рогев е роден на 21 септември 1898 г. в с. Войводино, Варненско. 
През 1920 г. завършва първите два класа на Военното училище в София и постъпва във Висшия
мореходен курс при флота във Варна. През 1927 г. е изпратен на специализация по астрономия и
навигация във Факултета на науките в Парижкия университет. Завършва го с отличие и през 1931 г. се
завръща в България. През 1932 г. оглавява новосъздаденото хидрографско отделение във Военния
географски институт в София. С предоставения от флота кораб „Камчия” през 1933 г. проучва и
картографира Варненския залив. През 1942-1944 г. под негово ръководство са направени хидрографски
проучвания на отделни участъци от северното крайбрежие на Егейско море и магнитни измервания във
Варненския и Бургаския залив. От 1946 до 1951 г. е началник на Военния географски институт. След
пенсионирането си е научен сътрудник в лабораторията по военна геодезия при Българската академия на
науките. 
Автор е на многобройни научни трудове в областта на хидрографията, математическата геодезия и
астрономията.
Носител е на ордените: „Св. Александър” ІV и V степен; „За военна заслуга” - ІІІ и V степен; офицерски
кръст и кралски орден „Югославска корона” - ІV клас; френския орден на „Почетния легион”.
Носител е и на медалите: „Х” и „ХХ години отлична служба”; „За участие в Първата световна война 1915-
1919 г.”, „За признателност от БЧК 1915 г.”
Умира на 26.02.1976 г. На негово име във Варна е именувана улица, поставен е орелеф на сградата на
ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. По повод 134 годишнина от създаването на Българските военноморски сили, по
време на тържествен ритуал в пункт за базиране Варна, на хидрографски катер с бордови № 231 е
присвоено името „Капитан І ранг Борис Рогев”.


ОКТОМВРИ, 2013
115 години от рождението на капитан ІІ ранг професор инженер Минчо Острев (1898 г. - 1972 г.),
изобретател във Военноморския ни флот
Капитан ІІ ранг Минчо Колев Острев е роден на 1 октомври 1898 г. в с. Никоевци, Дряновска област.
Първите две години от средното си образование получава в Априловската гимназия - Габрово, а
останалите - в Морското машинно училище - Варна. От 1921 г. до 1927 г. служи в Дунавската флотилия -
Русе като технически офицер. От октомври 1927 г. до юни 1932 г. със стипендия, получена чрез конкурс,
следва и завършва висше техническо училище в Берлин, специалност „Машинно инженерство”. През
1932 г. се завръща в Русе. Участва в експертизата за състоянието на главните двигатели на корабите на
Дунавската флотилия. През 1933 г. е преведен на служба във Варна. Обект на първата му техническа
изява са торпедните апарати, монтирани върху палубите на бойните кораби „Дръзки”, „Строги”, „Храбри” и
„Смели”. Службата му в Черноморския флот преминава през следните длъжности: началник на торпедо-
бомбеното хранилище и завеждащ въоръжението на флота; началник на техническата служба и адютант
на флота; началник на флотската работилница; старши механик на Подвижната отбрана. Едновременно с
това е контрольор по парните котли и резервоари на Морските войски, преподавател по парни котли и
двигатели с вътрешно горене и по механика в офицерски технически курс и преподавател в Морското
училище по механична технология и машинно чертане.
През 1936 г. лейтенант Острев изобретява и конструира българските морски мини „Б-36”, съвместно с
капитан-лейтенант Д. Дудев. По-късно създава и българските морски заградни мини Б-38, както и речните
Б-40 и Б-42.
През 1943 г., след 22-годишна служба, инженер Острев се уволнява от флота. През 1944 и 1945 г. е на
работа в корабостроителния завод „Кораловаг” АД - Варна като директор на завода.
С откриването на Техническия факултет при Варненския държавен университет „Св. Кирил
Славянобългарски” от 1945 г. до май 1948 г. инж. Острев е хоноруван преподавател по машинно чертане
и механична технология. От януари 1950 г. е назначен на длъжност ръководител на катедра
„Машинознание и електротехника” и на специалността „Корабно машинно инженерство” и преподава
машинно чертане, механична технология и корабни двигатели с вътрешно горене при Строителния и
Корабостроителния отдел на Държавния университет - Варна.
Умира на 24 февруари 1972 г. във Варна на 74-годишна възраст. Той оставя редица научни трудове.
Повече за живота и делото на капитан ІІ ранг Минчо Острев виж в: Васил Родев „Капитан ІІ ранг
Минчо Колев Острев (1898-1972). Живот и дейност” -  Годишник на Военноморския музей, том ІV-V,
Варна, 2005 г., с.173-188.

115  години от рождението на Марио Жеков (1898 г. - 1955 г.) - класик на морския пейзаж
Марин (Марио) Жеков Тодоров е роден на 16.10.1898 г. в Стара Загора. През 1917 г. постъпва в
Държавното художествено индустриално училище в София (от 1995 г. - Национална художествена
академия). През следващата година е мобилизиран и изпратен на фронта. През 1919 г. постъпва в
Парижкото рисувално училище. През 1921 г. пътува до Турция. Там рисува пейзажи от Босфора. През
1923 г. се завръща в България. Като член на Дружеството на южнобългарските художници Марио Жеков
участва в много съвместни изложби, организира първата си камерна изложба в Пловдив. Показва
творбите си в Париж, Прага и Букурещ. Получава награда на международната изложба-конкурс в Лайпциг
през 1936 г. През 30-те и 40-те години на ХХ век Марио Жеков непрестанно пътува из френското
крайбрежие, българското крайбрежие (Балчик и Варна, Несебър и Созопол), Беломорието и Охрид. Автор
е и на пейзажи от различни български градове. Марио Жеков проявява „интерес към играещите цветове и
отблясъците по водата ...техниката му на живописец е завидна, а усещането за светлина, въздух и
пространство - впечатляващо. Обича залеза - мистиката на неговите силуети и дългите сенки. Най-
чувствен е обаче, когато слънцето запалва цветовете...” - казват изследователите на неговото творчество.
Умира на 3 август 1955 г. в София.

130 години от създаването на Военноморския музей - Варна
На 12 октомври отбелязваме 130 години от началото на единствения български морски музей. Първите му
стъпки са в дунавския град Русе през 1883 г. В същия град през 1879 г. е поставено началото и на
военния флот на новоосвободеното българско Княжество. Първият акт, който документира началото на
музея е рапортът на капитан-лейтенант Зинови Рожественски - командир на Дунавската флотилия до
военния министър от 12 (24) октомври 1883 г. С него се обявява, че вече е започнало събирането на
старини и морският музей е в „зачатък”. Виж повече: http://www.museummaritime-bg.com;
http://www.morskimusey-bg.com

115 години от рождението на капитан І ранг Стефан Цанев (1898 г. - 1976 г.)
Капитан І ранг Стефан Тошев Цанев е роден на 29 октомври 1898 г. в с. Далеко дърво, Габровско. На
14.05.1917 г. е приет в подготвителните курсове на Военното на Н.В. училище. През 1919 г. завършва
Военното училище - София. Приведен е да следва курса за морски офицери във флота. На 20.02.1920 г. е
произведен в мичман ІІ ранг. През 1924 г. става преподавател в Морското училище, едновременно е и
възпитател. Преподава в Практическия отдел. През 1926 г. е приравнен с 39-и випуск от Военното
училище. През 1928 г. приема торпедоносец „Строги”. През 1929 г. заминава за Ливорно и завършва в
Италианската кралска академия следните курсове: 1. Военноморски курс за поручици във флота; 2. Курс
за корабна електротехническа и радиотелеграфическа служба.  След завръщането е назначен за
командир на торпедоносец „Дръзки”. През 1932 г. ръководи курса за радиотелеграфисти във флота и е
командир на свързочна рота. Награден е с италианския орден „Кралска корона” - V степен. През 1937 г.
става началник на Морското училище в Созопол. През 1941 г. е назначен за командир на пристанище
Дедеагач с район от р. Марица до р. Места. От 25.12.1941 г. отново е за началник на Морското училище,
а на 14.09.1944 г. е назначен за командир на Черноморския флот. В края на същата година е назначен за
командир на Морски войски. Има значителни заслуги за успешното миночистене на Черноморското
крайбрежие и на р. Дунав след войната. През април 1946 г. е награден за отлична и предана служба на
Отечеството с орден „Св. Александър” ІІІ степен с мечове. През същата година е уволнен „по
разпореждане” в рамките на чистката на офицерския състав от „царски офицери”. Стефан Цанев е активен
деец на Българския народен морски сговор почти от основаването му до края на 1944 г. и на Народния
морски съюз - от 1945 до 1947 г. След ликвидирането на НМС почти до края на живота си е на работа в
НССТ и ДОСО като специалист по морското дело. Умира на 12 юни 1976 г. в София.

НОЕМВРИ  2013 г.
70 години от рождението на старшина І степен Димитър Атанасов Димитров (1943 г. - 1965 г.)
Героизъм в мирни дни проявяват редица военни моряци при оказване на помощ по време на тежки
аварии и бедствия. Най ярък пример е подвигът на старши матрос Димитър Атанасов Димитров.
Той е роден на 3 ноември 1943 г. в с. Сушица, Великотърновски окръг. Баща му загива в Отечествената
война през март 1945 г. в Унгария. Малкият Митко остава да живее при баба си Кина, която го отглежда. В
казармата първоначално се обучава за инструктор-химик, по-късно служи във флота.
На 4 март 1965 г., когато корабът - голям преследвач на подводници, с бордови № 17 се завръща от
изпълнение на учебна бойна задача, в артилерийския погреб избухва пожар. Има опасност от взривяване.
В задимения и с висока температура горящ погреб пръв се хвърля старши матрос Димитров. Изнася до
люка тежките нагорещени кутии със снаряди. На палубата излиза едва след като открива и изхвърля
тлеещия снаряд. Димитров спасява кораба и екипажа, но отровен от газовете, на 6 март почива.
За подвига си старши матрос Димитров е награден с орден „Г. Димитров”. Удостоен е и със званието
„Герой на социалстическия труд”. Повишен е във воинско звание „Старшина І степен”. Във флотския район
- Варна, е изграден паметник барелеф, напомнящ за героичната му саможертва, а неговият роден дом в
с. Сушица е превърнат в музей. 

35 години от откриването на фериботната връзка Варна - Иличовск.
На 14 ноември 1978 г. едновременно във Варна и Иличовск (съветско пристанище на Черно море, днес в
Украйна) е официално открита фериботната връзка между двата града.
Засилените стопански връзки и нарастналият обем на товарните превози между България и СССР през 70-
те години на XX век налагат търсенето на нови възможности за осъществяването им. През 1975 г. е
подписана спогодба между правителствата на Съветския съюз и България за организиране на фериботна
връзка между пристанищата на Варна и Иличовск, след което започва едновременно строителство на
фериботни гари и пристанища в двата града и са поръчани два български и два съветски ферибота.
Във Варна за място на Фериботния комплекс е определен южният бряг на Белославското езеро, срещу
пристанище Варна - Запад.
Фериботното пристанище разполага с пирс дълъг 210 м. и широк 15 м. Подемно-преходен мост свързва
коловозите на главната палуба с бреговите коловози. Различието в междурелсието на съветската и
българската жп мрежа се преодолява чрез смяна на ходовата част (талигите) на съветските вагони в
специално изграден пункт. С това уникално съоръжение терминалът предлага един от най-късите и евтини
пътища за товарите между Европа и Азия.
Превозите се осъществяват от два български ферибота - „Героите на Севастопол” и „Героите на Одеса” и
два съветски (сега украински) - „Герои Плевны” и „Герои Шипки”. Те са построени по един проект, с
еднакви технико-експлоатационни характеристики и приемат вагоните на три палуби.
С изграждане на фериботния комплекс се осигурява по-голяма превозна способност, намаляват се
транспортните разходи, увеличават се бързината и ефективността на превозите. В резултат на това се
реализира значителен финансов ефект.
Сега Варненският фериботен комплекс се оперира от националните превозвачи Параходство „БМФ” и НК
„БДЖ”. Четирите фериботни кораба, всеки с капацитет от 108 вагона или 920 автомобила, обслужват
редовните линии до Украйна (пристанище Иличовск) и Грузия (пристанища Поти и Батуми). Нова
фериботна линия свързва Варна с руското пристанище Кавказ. Линията се обслужва от два руски
еднопалубни кораба м/к „Авангард” и м/к „Славянин” с капацитет да превозват съответно 45 и 50 вагона.

115 години от освещаването на учебния кораб „Надежда” 
на 17 ноември (29 ноември - по нов стил)  1898 г.
В програмата за развитие на българския Черноморски флот, подготвена от  ръководителя на първата
френска военноморска мисия капитан-лейтенант Пол Моро, се предвижда поръчването на един учебен
боен кораб от тип авизо. На него следва да се провежда обучението не само на широк кръг специалисти с
оглед бъдещото разширяване на флота.
В края на м. март 1897 г. започват преговори с фирмата - „Societe anonyme des Chantiers &Ateliers de la
Gironde” в Бордо, и на 3 (15 май н.ст.), с нея е сключен договор за строеж на кораб на стойност 1 460 000
златни лева, въоръжението му на стойност 241 396 лв е договорено с „Shneider & Со”.
Съгласно изискванията заложени в поръчката, авизото има следните параметри: водоизместване - 717 т,
дължина - 65 м, широчина - 8.28м. Въоръжението включвало шест оръдия - две 100 мм, две 65 мм. и две
47 мм, както и два торпедни апарата. В предварително заложените спецификации е предвидена скорост от
17 възла, но при изпитанията са достигнати 19 възла. На завършения съд е дадено името „Надежда”. На
22 септември (3 октомври н.ст.) 1898 г. корабът е спуснат на вода и е приет от началника на българския
флот и командир на „Надежда” капитан II ранг Пол Пишон, и новосформирания български екипаж. Още
същия ден корабът напуска пристанището на Бордо. След неколкодневен престой в Лисабон преминава
през Гибралтар на път за следващата си спирка - Алжир. Това са и първите визити на български военен
кораб в тези пристанища. Походът на кораба към Гърция е белязан от силна морска буря, в която
българският му екипаж доказва качествата си и получава признанието на френските офицери. След кратък
престой в Пирея, „Надежда” се отправя към Дарданелите. Сутринта на 16 ноември, авизото навлиза в
Мраморно море и през Босфора продължава към Черно море. Рано на следващата сутрин учебният кораб
спуска котва пред двореца „Евксиноград”.
На борда му са приети княз Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, след това заедно с височайшите си
пасажери „Надежда” се отправя към Бургас, където по спомени на съвременници акостирал малко след
12.30 на обяд на 17 ноември (29 ноември н. ст.). Тук е извършен молебен и водосвет, с което корабът е
официално осветен на българска територия. По-късно през същия ден „Надежда” се връща във  Варна,
където е базиран и през следващите години.
Корабът става учебна школа на десетки български военни моряци. През Балканската война (1912-1913) от
неговата радиостанция, заедно с бреговата радиостанция „Франгата”, се води „първата война в ефира”, по
думите на капитан I ранг Сава Иванов, като се смущават радиокомуникациите на противника. В края на
Първата световна война „Надежда” е задържан в руската военноморска база Севастопол и повече не се
връща в България.


ДЕКЕМВРИ  2013 г.
130 години от основаването на Метеорологическа станция при Дунавската военна флотилия -
предшественик на Хидрографската служба на ВМС
Основите на хидрографската служба на ВМС са положени преди 130 г. в Русе с рапорт от командира на
Дунавската флотилия и Морската част капитан-лейтенант Зинови Рожественски до военния министър на
княжеството Виктор Котелников. В рапорта с дата 2 декември (ст. стил) 1883 г. Рожественски съобщава
за решението на княза, взето в резултат на редица по-раншни предложения - „За устройство в Русе на
метеорологическа станция ...” и за нуждата от построяването и обзавеждането на специална сграда за
нея.
На 10 декември, с цел покупка на нужните прибори и инструменти (метеорологични, механични и
навигационни) е „командирован в странство” старшият щурмански офицер - лейтенант Широков.
Новосъздадената метеорологична станция е разположена в стара турска казарма.
Така е поставено началото на системното наблюдение и проучване на р. Дунав от българския военен
флот. Още през 1885 г. по проект на архитект Ф. Грюнангер е изградена и специална сграда за нуждите
на станцията, т. нар. „Флотска кула”. Тя се издига върху високия бряг при старото устие на р. Русенски
Лом, върху основите на османското укрепление „Месихтабия” и до днес е един от символите на града.
През 1904 г. е съставена и първата българска навигационна карта на река Дунав - от р. Тимок до гр.
Силистра, изготвена от началника на дунавската флотилия капитан II ранг Матей Стойков.
Службата постепенно разширява дейността си и в района на Черно море. През 1896 г. е извършено
първото българско хидрографско заснемане на Бургаския залив във връзка с плановете за изграждане на
военноморска база. Под ръководството на лейтенант Н. Недев през 1905-1906 г. е разработена и план-
карта на Варненския залив.
През 1932 г. се създава Хидрографско отделение към Държавния географски институт, чийто първи
началник е българският морски офицер и френски възпитаник Борис Рогев. Под негово ръководство през
1933 г. е картографиран в мащаб 1:10 000 Варненският залив. През 1942 - 1943 г. Хидрографското
отделение проучва отделни участъци от северния бряг на Егейско море и извършва магнитни измервания
на Варненския и на Бургаския залив.
След края на Втората световна война, през 1945 г. се възстановяват мащабните хидрографски
проучвания в териториалните води на България, които продължават и до сега.
Днес Хидрографската служба на ВМС се състои от отделенията: „Хидрографско осигуряване”,
„Картографско осигуряване”, „Хидрологично осигуряване” и „Метеорологично осигуряване”.

140 години от рождението на първия български инженер корабостроител Иван Родев (1873-1934
г.)
Иван Цонев Родев е роден на 19 декември 1873 г. в Габрово.
През 1892 г. завършва Априловската гимназия. Постъпва във Физико-математическия факултет на
Висшето училище в София (днес Софийски университет „Св. Климент Охридски”). Следва една учебна
година. Продължава образованието си в Кралската академия за мореплаване и търговия в Триест
(Австро-Унгария). През май 1896 г., когато практикува като проектант в английската корабостроителница,
той изработва теоретичен чертеж на кораб с дължина между перпендикулярите 20.5 м. По този чертеж,
във Флотския арсенал в Русе, през 1896-1898 е построен парния катер „Калиакрия”. Чертежът на И. Родев
е първият теоретичен чертеж на кораб, изготвен от българин.
През януари 1898 г. Военното министерство командирова И. Родев в корабостроителницата в Бордо като
наблюдател на строежа на крайцера „Надежда”. От есента на същата година до 1902 г. следва в
Политехниката към Министерството на военния флот на Франция и придобива званието „инженер-
корабостроител”.
От 10 януари 1903 г. инж. И. Родев е назначен като инженер-корабостроител във военния флот и
изпълнява тази длъжност с малки прекъсвания (преназначаван като корабостроител І клас и механик ІІІ
клас) до 13 февруари 1912 г.
През лятото на 1907 г. инж. И. Родев следи изграждането на хелинга във Флотския арсенал във Варна.
През октомври започва сглобяването на втората група от три торпедоносеца, купени на части от Франция.
От българска страна участва монтажна бригада под ръководството на инж. Родев.
Иван Родев оставя трайна следа в развитието на учебната литература на Морско училище. През 1910-
1911 г. издава учебника „Парни котли”.
Пръв Началник е на откритата през 1912 г. Пристанищна работилница във Варна. Във Варненското
пристанище служи до 30 юни 1925 г.
През 20-те години на ХХ век френската класификационна организация „Бюро Веритас” определя инж.
Родев за свой експерт с район на действие българското крайбрежие и р. Дунав.
Едновременно с класификационните наблюдения инж. Родев започва да доставя голяма номенклатура
корабни изделия и материали. През август 1932 г. Варненският окръжен съд вписва в своя едноличен
търговски регистър фирмата „Инженер Иван Родев” със седалище Варна.
Инженер Иван Родев дава тласък на още едно значимо за нашите условия морско дело. На 25 февруари
1934 г. в неговото бюро е проведено учредителното събрание на Корабостроителната, механожелезарска
и производителна кооперация „Нептун”. Кооператорите го избират за пръв председател.
Наред с професионалната си дейност инж. Родев активно участва в обществения живот. Член е на
Варненското археологическо дружество.
Инженер Иван Родев умира на 6 октомври 1934 г.
В памет на своя пръв председател през 1937 г. членовете на кооперация „Нептун” наричат на негово име
един от новопостроените си делфиноловни кораби.
Повече за инженер-корабостроителя Иван Родев може да се прочете в книгата на инж. Иван Алексиев
„Омаяни от кораби мъже”, том 1, Варна, 2006 г., с. 366-384

165 г. от рождението на  вицеадмирал Макаров (1848 г. - 1904 г.) - един от пионерите в минното
дело, пътешественик, хидрограф и изобретател
Вицеадмирал Степан Осипович Макаров е роден в гр. Николаев (дн. Украйна), през 1848 г. в семейството
на флотски офицер. След преместването на фамилията в гр. Николаевск на Амур, С. Макаров постъпва в
тамошното щурманско морско училище, което завършва през 1865 г. първи по успех. През следващите
няколко години плава на различни бойни кораби, и патентова първите си научни разработки в областа на
корабостроенето. През 1876 г. е преместен в руския черноморски флот, където по негово предложение,
един от закупените за нуждите на флота в навечерието на руско-турската война пътнически кораби -
„Велик княз Константин” е въоръжен и оборудван да превозва минноносни катери. Макаров и
командваният от него кораб вземат активно участие в руско-турската освободителна война от 1877 -1878 г.
През м. април 1877 г. командваният от С. Макаров „Велик княз Константин” и миноносните му катери
започват действия срещу превъзхождащия османски флот в района на дунавското устие и чермоморския
басейн. На 28-29 май 1877 г. в района на Сулина е атакуван и изваден от строя броненосния корвет
„Иджалие”. До края на войната са извършени още няколко атаки срещу османски търговски и военни
кораби, между тях и първата в света успешна торпедна атака при която е потопена канонерката „Интибах”.
Малко преди това С. Макаров е повишен в чин капитан II ранг.
Поради нарастналата опасност от намеса на английския флот във военните действия, на капитан Макаров
е заповядано да подготви минирането на устието на Босфора и на отделни пунктове по българското
крайбрежие, сред които заливите при Варна и Бургас.
Капитан Макаров е сред руските представители в смесената руско-турска комисия по предаване на
крепостите Шумен и Варна, като в края на същия месец комисията отпътува от Констанинопол за Варна
на борда на командвания от него кораб. Така той взема дейно участие и в подготовката за освобождение
на Варна.
Загива на 31 март 1904 г. на борда на броненосеца „Петропавловск” потопен от японска мина в близост до
Порт Артур.





























Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
< вход :: enter >