ЯНУАРИ, 2014

115 години от създаването на „Управление на Флота” - общото командване на Черноморската и Дунавската флотилия (днес Щаб на ВМС)

Щабът на ВМС е създаден на 01(13) януари 1899 г. с указ № 6 на княз Фердинанд I за сливане на Управлението на Дунавската флотилия и на Морската част в едно - „Управление на Флота”. Под понятието Управление на флота, се визират началника и Щаба на Флота. Със заповед № 80 от 2 март 1900 г., относно Положението за устройство на Флота, е уточнена функцията на новосъздаденото управление, а именно, че „Началникът на Флота командва и управлява Флота посредством Щаба на Флота, който има два състава: а. Строеви и б. Административен. Щабът на Флота се управлява от началника на Щаба на Флота, който е най-близкият помощник на началника на Флота във всичко, що се касае до устройството, управлението и службата на Флота”. При така създаденото ново положение на Началника на Щаба на Флота са пряко подчинени всички чинове от Щаба на Флота, а при отсътвие на Началника на Флота, той го замества по право.
Първи началник на Щаба на Флота е капитан-лейтетант Васил Хитров, който до този момент е началник на Дунавската флотилия и по мнението на съвременницете е може би най-добре подготвения български морски офицер.
Една от първите задачи на Щаба на Флота е разработването на проектоустав за службата на кораба въз основа на руския и френския морски устав, регламентиращ службата в отряда кораби. Тук най-вече се имат предвид отрядът торпедоносци тип „Дръзки”. Разработено е и специално допълнение към съществуващия дисциплинарен устав отнасящо се конкретно за „Флота”.
През м. януари. 1912 г. са допълнени и уточнени правомощията на началника на Флота, според които той управлява Флота посредством Щаба на Флота и „особен технически комитет”. Последната структура е закрита в периода на Първата световна война (ПСВ).
По време на балканските войни на Щаба на Флота се налага да решава сложен комплекс от задачи: да осигурява устройването на минни заграждения, въвежда настъпателната тактика при отбраната на Черноморското ни крайбрежие, поставя основите на флотското радоиразузнаване и води активна радиоелектронна война в ефира, извършва логистично осигуряване на сухопътните войски през пристанищата Дедеагач, Карачели и др. В периода преди ПСВ на Щаба на Флота е възложено изработването на нова Сигнална книга, с която се слага ред в сигнално-наблюдателната служба на по Черноморското, Егейското и Дунавското крайбрежие.
По време на Първата Световна Война Щабът на Флота решава още по-сложни задачи. В състава на ВМС постепенно са приети и участват в реалните военни действия нови видове въоръжение: водосамолети, подводница, модерни морски мини и друти видове ново въоръжение, създадена е морска пехота и т.н. Щабът на Флота не само ръководи действията на своите сили в района на военните действия, но и координира в районите на Черно и Егейско море съвместните задачи с ВМС на Германия и Турция, а по Дунава с ВМС на Австро-Унгария и Германия.
Съгласно чл. 83 от Ньойския мирен договор подписан на 27 ноември 1919 г. и влязъл в сила от 9 август 1920 г., българският военен флот подлежи на ликвидация. Това прави безпредметно съществуването на Щаб на Флота, който реално е закрит в началото на декември 1920 г. Част от щабните офицери запазват позиция в новосформираните Морска и Дунавска полицейски служби със седалище в София.
На практика структурата Щаб на Флота е напълно реабилитирана в мирновеременния щат от 1932 г., а в самото начало на следващата година Щаба се връща във Варна.
В този период Щаба на Флота разработва правилници и нормативни документи, отнасящи се непосредствено до учебно-бойната подготовка на корабните екипажи.
Структурата на управлението на военния флот става сравнително постоянна едва в началото на 40-те г. на ХХ в. Щабът в този период отново се разполага в София. От 1941 г. военният флот е наименован Морски войски. На пряко подчинение на командира на морските войски са командирите и началниците на основните флотски поделения: Дунавската флотилия, Неподвижната и Подвижната отбрана на Черно Море, Беломорската флотилия, Морската учебна част, бреговите артилерийски полкове с щабове в Русе, Варна и Кавала.
След войната флотът навлиза в нова фаза от историята си, като през 1947 г. започва обновлението и разрастването на корабния му състав. Щаба на Флота се настанява през 1948 г. в сегашната си сграда (бившата сграда на Варненската търговско-индустриална камара).
От 1953 г. е въведена длъжността заместник-командващ на ВМС, а през 1955 г. има вече отчетливо разпределение на подчинеността в Управлението на ВМС, което се състои от щаб, политически отдели, отдели и служби, подчинени пряко на командващия, и поделения, складове и работилници, подчинени на Управлението.
През следващите три десетилетия ВМС изпълняват мащабни задачи свързани със съюзническите задължения на България към обединените въоръжени сили на Варшавския договор. Основната част на дейностите свързани с планирането и организирането на тези учения пада върху Щаба на ВМС. За ефективността на неговото управление в този период може да се съди и от това, че са успешно усвоени и служат два ескадрени миноносеца, два проекта стражеви кораби, три проекта подводници, преследвачи на подводници, авиация и т.н. Впечатляващо е развитието ударните (леките) сили на флота. Постигнати са редица успехи в научно-изследователската работа, организирано е взаимодействието със сухопътните сили и ВВС.
След 1989 г. настъпват редица промени в ръководството на флота, продиктувани от новата обществено-политическа ситуация в страната. Ликвидирани са политорганите, въведени са новите наименования на типовете кораби, като част от корабния парк е поетапно изведен от експлоатация, на 19 август 1991 г. ВМФ е преименуван на ВМС.
От 1 ноември 1992 г. Управлението на флота е преименувано в командване на ВМС, а в последствие на Главен щаб на ВМС.
През 1994 г. Щабът разработва, а на следващата година актуализира Национална корабостроителна програма за обновление на ВМС.
От 1 септември 1997 г. Главният Щаб на ВМС има ръководство, три управления и три самостоятелни отдела.
От 2012 г. началник на Щаба на Военноморските сили е капитан І ранг Коста Андреев.

150 години от рождението на капитан I ранг Васил Хитров.
Васил Хитров е роден в гр. Ловеч, на 17 януари 1864 г. Военното си образование получава във Военното училище в София, където постъпва през септември 1881 г. Дипломира се успешно на 30 август 1884 г. с чин подпоручик.
Взима участие в Сръбско-Българската война, като командир на 16 -та рота на 1-ви Софийски Полк и води поверената му част в боевете при Сливница, Айдемир, Гургулят и Пирот. След войната кариерата на Васил Хитров продължава в различни гарнизони, а от 4 септември 1888 г. в изпълнение на приетата „Програма за попълване на флотилията с кадри” се прехвърля в Русе. Още на следващата 1889 г. е назначен за командир на парахода „Крум”, а в последствие поема командването на парахода „Симеон Велики” и княжеската яхта „Александър I” от Дунавската флотилия. На 01. 01. 1895г. е назначен за помощник-командир на Флотилията, а две години по-късно, през февруари 1897 г. със заповед на военното министерство е командирован в чужбина за специализация в областта на морското дело. През лятото на същата година плава на френската учебна фрегата „Мелпомен” в Атлантика, а през септември 1898 г. е в Бордо, за да наблюдава строежа на учабния крайцер „Надежда”.
Възходящата флотска кариера на Васил Хитров преминава през назначение като началник на Дунавската Флотилия, след създаването на Щаба на флота и  като пръв началник щаб на Черноморския флот с чин капитан-лейтенант, назначен на 14 февруари 1900 г.
С височайша заповед от 01.01.1905 г. е назначен за началник на Флотско отделение на Военното министерство.
На 18 май 1906 г. Васил Хитров получава звание капитан I ранг. В края на м. ноември същата година е командирован от военното министерство в Монако, за да се запознае на място с работата на местния океанографски музей. През пет месечната си командировка капитан Хитров прави проучвания върху специализираната литература по океанография, както и няколко плавания на модерния изследователски параход „Eider” и изучава хидрографските уреди и апарати на борда му, с цел придобитите познания да бъдат използвани при създаването на Аквариума във Варна.
Капитан I ранг Васил Хитров е уволнен от флота на 12.01.1909 г. поради „закриването на длъжността” и е зачислен в запаса.
Умира през 1928 г.

Януари 1924 г. - 90 години от издаването на първи брой на сп. „Морски Сговор”
През м. януари на 1924 г. във Варна излиза от печат и достига до своите читатели първият брой на списание „Морски сговор”. Специализираното издание на морска тематика е официален печатен орган на Българския Народен Морски Сговор.
Основна цел на създадения няколко години преди това (през 1920) сговор, е популяризирането на водното богатство на България и морето във всичките му аспекти (цивилни и военни), като така се работи за национален просперитет, въпреки ограничителните клаузи на Ньойския договор.
В „официалния отдел” на първия брой на списанието са поместени решенията и разпоредбите на управителното тяло на Сговора и програма за дейността му, в която се акцентира на „засилване книжовната пропаганда чрез печатния орган на организацията „Морски Сговор”, и чрез отделните му брошури от „Морска библиотека”.
През първата година от издаването си списанието е с обем от 16 страници, а поради огромния интерес още на следващата година обемът му е увеличен до 20 страници като тиражът нараства до 4000 броя. Списанието е месечно, но годишно излизат  по 10 книжки, като само през месеците юли и август не се издават броеве.
През следващите две десетилетия (до 1944 г.) списанието е най-авторитетното морско периодично издание у нас. Главен редактор от 1924 до 1933 г. е морският офицер (по-късно контраадмирал) Сава Иванов, от 1934 до 1937 г. е проф. Я. Арнаудов, от 1938 до 1944 г. е морският офицер (посмъртно произведен в звание контраадмирал) Валентин Паспалеев.
На страниците му се помества актуална преводна информация за развитието на световните флотове (военни, търговски, пътнически  и риболовни), оригинални статии по научните достижения в различни области имащи отношение към морското дело. Пропагандират се физическото възпитение на младежта,  водните спортове и националните ни морски курорти. Отделя се специално внимание на образоването на читателите по въпросите на морското и речно богатсво на страната
Сътрудници на списанието са и множество изтъкнати български писатели и художници с отношение към проблемите на морското дело и история. Оформлението на книжките е винаги атрактивно, страниците са оформяни с експресивни илюстрации и цветни репордукции.

40 години от основаването на Яхт-Клуб „Капитан Георги Георгиев - Порт Варна”
През м. януари 1974 г. е основан ведомственият яхт-клуб на ДСO „Воден транспорт”.
Яхт клубът е изграден за работниците и служителите от системата на ДСО „Воден транспорт” на територията на града, достъпен и за семействата им. Радетели и учредители още от 1973 г. са известни ветроходци и професионални моряци, сред тях Иван Георгиев, кап. Атанас Йонков, инж. Константин Славов, Пенко Жеков, Стоян Паунов и кап. Николай Йовчев. Още същата година започва закупуването на ветроходни яхти и детски състезателни съдове.
Основна цел на основателите е яхт клубът да работи за масовизирането и популяризирането на туристическото ветроходство. Наред с това клубът е и най-активният „деец” за продължението и премствеността на моряшката професия.
В своята история яхт клубът работи по специална учабна програма целяща повишаване ветроходната подготовка на своите членове. Той е организатор и домакин на престижни за Черно море състезания като регата “Георги Димитров” (проведена за първи път през 1976 г. като международна с маршрут Варна - Одеса - Варна), ветроходно рали за купата на Община Варна, детска регата “Юнга”. След успешното околосветско плаване на капитан Георги Георгиев, изтъкнат и обичан от всички членове деятел и понастоящем патрон на клуба, той става водещ център и стожер на всички, които обичат морето и ветроходството. След смъртта на Георги Георгиев през 1980 г., с решение на Управителния съвет, клубът е преименуван на яхт клуб “Капитан Георги Георгиев - Порт Варна”. Клубът представя България на най-големите ветроходни състезания в района на Източното Средиземноморие и Егея. Доказателство за това са десетките купи, експонирани в каюткомпанията на клуба. Десетки младежи минали през школата на яхт клуб “Капитан Георги Георгиев - Порт Варна”, понастоящем плават като моряци и капитани по всички морета и океани на Планетата, запазили обичта и признателността към любимия клуб.

ФЕВРУАРИ, 2014

08 февруари 1864 г.
150 години от пристигането и тържественото посрещане в Цариград на първия български параход „Азис”, закупен от българското търговско параплувно дружество „Провидение”. 08.02.1864

На 8 февруари 1864 г. в Цариград (Истанбул) пристига и е посрещнат тържествено от тамошните българи първият български параход „Азис”. Той е закупен от българското търговско параплувно дружество „Провидение”, основано в Цариград през декември 1862 г.
След като в касата на дружеството постъпват достатъчно вноски от акционери, управата решава да пристъпи към осъществяване на една от главните цели на дружеството и най-съществено условие за дейността му - купуване на параход. През юни 1863 г. един от основателите на параплувното дружество - Илия Дюкмеджиев е изпратен в Лондон, а след това и в Глазгоу (Англия). Сделката приключва успешно и той купува новопостроения параход Eugenie, поръчва преустройството му - изграждане на допълнителни пътнически кабини. Стойността на парахода, който е преименуван на „Азис”, е 11 000 английски лири, а преустройството и останалите административни разходи възлизат на 1447 английски лири. Застрахован е в английска застрахователна къща.
Тактико-техническите данни на „Азис” са следните: максимална дължина: 189 фута (51.52 м), широчината - 24.50 фута (7.47 м), височината на борда - 12 фута (3.66 м). Товаровместимостта е 380 БРТ. Екипажът е от 17 души.
Параходът е еднопалубен, с железен корпус, оборудван с надстройка на кърмата. Притежава двуцилиндрова инвертна парна машина с номинална мощност от 80 к.с., задвижваща един гребен винт. Първият капитан на „Азис” е Едуард Стокър.
На път за Цариград извършва и първите си товарни рейсове - до Венеция и Триест. Това донася първите приходи на дружеството. За периода февруари 1864 г. - януари 1865 г. той извършва общо 18 рейса. Най-често посещава пристанищата Варна, Браила, Триест, Самсун и Александрия.
След обявяването на несъстоятелността на „Провидение” на 14.04.1865 г., дружеството губи своя параход. В следващите десетилетия „Азис” често мени името и собствениците си. Многократно е преустройван и променя първоначалния си външен вид. До 1914 г. е експлоатиран в Балтийско море под името „Рига”. През Първата световна война е преименуван на „Илза”, от 1920 г. носи името „Рилеев”. През 1933 г. е бракуван.

28 февруари 1884 г.
130 години от създаването на Флотския духов оркестър

На 10 декември 1883 г. тогавашният командир на Дунавската флотилия капитан-лейтенант Зинови Рожественский подава рапорт до военния министър на Княжество България в София с искане да бъде разрешено сформирането на оркестър към Флотилията. На 15 декември министърът удовлетворява тази молба. Със своя заповед № 22 от 10 януари 1884 г. Рожественский обявява списъка на първите 22-ма назначени музиканти. На 28 февруари 1884 г. е назначен и първият капелмайстор Франц Минарек. Тази дата се приема за официална рождена дата на Представителния оркестър към ВМС.
От 15 март 1887 г. капелмайстор е Франц Свобода. Когато през 1898/99 г. флотското командване се установява във Варна, заедно с него се премества и оркестърът. От тогава се поставя традицията музикантите да дават безплатни концерти за гражданството в Морската градина и на централния площад.
Първият българин, който поема ръководството на оркестъра през 1920 г. е възпитаникът на Букурещката консерватория Александър Наумов
След него диригентската палка преминава през ръцете на талантливи музиканти и педагози: Петър Касабов, Георги Попов, Яким Попилиев, Емил Димчев, Емануил Манолов, Радослав Харалампиев, Венелин Крушев. Рекордьор е капитан I ранг Ангел Кършанов - 30 години (1958 - 1988 г.) на “мостика”! Следват капитан II ранг Димитър Димитров и капитан ІІІ ранг Мирослав Трифонов.
Оркестърът е участник в музикални фестивали у нас и в чужбина. Негова “запазена марка” е откриването на ежегодните фестивали  “Варненско лято” и „Любовта е лудост” в черноморската ни столица.
Първата международна изява на флотския духов оркестър е на 28 юни 1884 г., когато на борда на яхтата “Александър I” посещава Одеса, а на 2 юли с.г. - Севастопол. Тук е извършен и доков ремонт на кораба. С активното си участие в протоколните церемониали музикантите отбелязват по достоен начин и първото задгранично плаване на кораб от българския военен флот. Следващата изява на музикантите в чужбина е през 1893 г. в румънския град Турну Северин, а първото участие в презморска визита с кораб от Черноморския флот - през 1901 г. в Севастопол, на борда на крайцера “Надежда”.
В звукозаписната си биография българският Naval Brass Band има издадени грамофонни плочи, аудиокасети и компакт-дискове.
И днес трудно можем да си представим воински ритуал във флота и в крайбрежните гарнизони без участието на музикантите с пагони.

МАРТ, 2014

130 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов
(1884 г. - 1970 г.), командващ българския военен флот от 01.01.1923 г. до 29.05.1933 г.

Сава Стефанов Стефанов е роден на 1 март 1884 г. в гр. Велико Търново. На 8.09.1900 г. постъпва като кадет в V клас на Военната гимназия на Военното на Негово Царско Височество училище в София. През 1909 г. постъпва в артилерийските и минни класове в гр. Кронщад, Русия. Там, по време на обучението си, е награден с „Кръст на Независимостта”, а след успешното приключване, остава в Кронщад още една година, за да специализира радиотелеграфия.
След завръщането си в България през 1911 г. мичман І ранг Сава Стефанов започва службата си като вахтен офицер на учебния крайцер „Надежда”. От 1.01.1912 г. е и „завеждащ радиотелеграфната станция”, а на 22.08. с.г. е и минен офицер на кораба. На радиостанцията на крайцера „Надежда” подготвя първите радиотелеграфисти на флота. По време на Балканската война тази радиостанция, заедно с мобилизираната брегова радиостанция „Франгата”, подслушва и смущава дейността на радиостанцията на обсадената турска крепост Одрин и пречи на връзката й с Цариград.
По време на Първата световна война е командир на торпедоносец „Строги”. На 14.07.1919 г. е назначен за преподавател в офицерския курс при Морската учебна част по минно, торпедно и радиотелеграфно дело. На 24.09. с.г. е началник на Щаба на флота. На 14.01.1920 г. е назначен и за командир на Подвижната отбрана, вече като капитан ІІ ранг. На 26.10.1920 г. е назначен за интендант на Флота.
На 1 април 1921 г. той е уволнен във връзка с разформироването на флота, съгласно клаузите на Ньойския договор. На същата дата е назначен за началник на Морската търговска полицейска служба, каквото е новото название на Черноморския флот. Тази длъжност той изпълнява до 22 август 1925 г., когато е командирован да замества началника на Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част капитан І ранг Лазар Драганов. Официално, макар и със строго поверителна заповед по Министерството на войната № 18 от 4.05.1931 г., капитан І ранг Сава Стефанов е назначен за началник на флота. И отново със строго поверителна министерска заповед № 124 от юни 1933 г. сдава тази длъжност на капитан І ранг Иван Вариклечков. Повече от 10 години той е началник на печатницата на Военно-издателския фонд. С Царска заповед № 25 през 1935 г. е повишен в чин контраадмирал. Това го прави първият български офицер с адмиралско звание.
Като лектор в Машинното (морско) училище Сава Стефанов съставя и издава Учебник по елекротехника в три части. По този учебник възпитаниците на училището се обучават в продължение на 25 години.
Успоредно със своята професионална дейност, Сава Стефанов е активен деец на обществената организация Български народен морски сговор (БНМС). На  нейния учредителен събор през 1923 г. той е избран да представя два клона едновременно - на Хасково и на Варна. Капитан І ранг Сава Стефанов председателства VІ събор на БНМС през 1929 г. Той е сред създателите на Военноморския музей в гр. Варна и е главен редактор на сп. „Морски сговор” - официалният орган на организацията.
За своята дейност по укрепването и развитието на флота Сава Стефанов е отличаван многократно от Цар Борис ІІІ: с офицерски кръст от „Народен орден за военна заслуга” ІV степен (1923 г.); знак за ХХ години непрекъсната служба (1926 г.); орден „Св. Александър” ІV ст. Сава Стефанов получава и две италиански отличия през 1931 и 1933 г. - Орден на короната на краля на Италия и Орден Св. Мавриций и Св. Лазар”.
Контраадмирал Сава Стефанов си отива от този свят на 15.05.1970  г. в София.

145 години от рождението на подполковник Руси Лудогоров (1869 г. - 1934 г.), командващ българския военен флот 23.05.1911- 18.01.1914 г.
Подполковник Руси Христов Лудогоров е роден на 20.03.1869 г. в гр. Разград.  Завършва Военното училище в София и  Артилерийската инженерна школа в Торино, Италия. От 1900 г. е офицер в Българските инженерни войски.
По време на Балканската война 1912-1913 г. Черноморската част на флота е включена в състава на Варненския укрепен пункт (ВУП). За командир на ВУП е назначен началникът на флота подполковник Руси Лудогоров.
По време на Първата световна война е началник Управление „Железопътни съобщения” и командир на железопътна бригада. Изследва бойната дейност на инженерните и железопътните войски по време на войните. Автор на статии и учебници в областта на военно-инженерните науки.
Руси Лудогоров умира на 17.07.1934 г. в София.

105 години от рождението на капитан І ранг Христо Кукенски (1909 г. - 1998 г.)
Капитан І ранг Христо Георгиев Кукенски е роден на 28.03.1909 г. в с. Острец, Троянско, днес квартал на гр. Априлци.
Постъпва в Машинното училище през 1927 г. През 1930 г. печели конкурс за следване в Италия. Завършва пълния четиригодишен курс в Кралската морска академия в Ливорно, включително и задължителните учебни плавания - 12 месеца с ветроходен кораб в океана и други 6 месеца като офицер на бойна служба в ескадрен миноносец, в Средиземно море.
След завръщането си във Варна отначало е командир на „Калиакра”, а през 1935 г. е преведен на служба в Морското училище в Созопол на длъжност „възпитател и командир на „Камчия”. Заедно с това преподава във Висшите навигационни курсове и плава като капитан-инструктор на курсантите в корабите на Българското търговско параходно дружество. През март 1938 г. е назначен за командир на стражеви кораб „Черноморец” в състава на Дунавската флотилия. От април 1940 г. е преместен във Варна, отначало като командир на торпеден катер № 1 (от типа „Люрсен”), а по-късно и като командир на дивизиона торпедни катери.
На 1.05.1943 г. е върнат в Морското училище като ротен командир, а след 9.09.1944 г. служи като заместник-началник на училището и инспектор на класовете. През март 1945 г. е назначен командир на Торпедна флотилия при Черноморския флот.
През юли 1946 г. е уволнен от военна служба и пенсиониран. Записва се като студент във Варненския университет „Св. Кирил Славянобългарски” по специалността „корабостроително инженерство”, но направо в ІІІ курс, поради признати двете първи години от следването в Италия. През юни 1949 г. е назначен за командир на новополучения ескадрен миноносец „Озорной”, по-късно „Г. Димитров”. В края на 1949 г. постъпва като преподавател в Морско училище, отначало като преподавател по морска практика и навигация, след това като преподавател и завеждащ катедра по тактика на ВМС.
В цивилния си трудов път е технолот по кораборемонта в Корабостроителния и кораборемонтен завод - Варна и началник на технологично бюро до 1970 г. През 1971-1972 г. е капитан на шалани в Строителен и технически флот (СТФ) - Варна. През 1973 г. прави последен рейс с кораб на Параходство „Български морски флот” и след това окончателно преминава в пенсия. Автор е на много учебни пособия. Активен морски общественик и сътрудник на Военноморския музей.
Умира на 08.08.1998 г. във Варна.

10 години от присъединяването на Република България към НАТО
Организацията на Северноатлантическия договор, НАТО е международна организация за военно сътрудничество, основана с подписването на Северноатлантическия договор на 4.04.1949 г. Седалището на организацията е в Брюксел, Белгия.
Въпросът за членството на България в НАТО се поставя за първи път през 1990 г., когато на 23 юни българският външен министър внася в Парламента предложение за присъединяване на нашата страна към Северноатлантическия договор. На 8.05.1997 г. Народното събрание приема Декларация за национално съгласие, която определя присъединяването на България към НАТО като основен национален приоритет. Следва Решение на Правителството за откриване на постоянна дипломатическа мисия на България към НАТО и Западноевропейския съюз в Брюксел. Първият ръководител на мисията връчва акредитивните си писма през 1998 г. На заседанието на Северноатлантическия съвет на равнище държавни и правителствени ръководители в Прага през ноември 2002 г. е взето решение България, заедно с други шест страни-кандидатки да бъде поканена да започне разговори за присъединяване към Северноатлантическия съюз.
На 26 март 2003 г. на извънредно заседание на Северноатлантическия съвет в Брюксел постоянните представители на деветнадесетте страни - членки на НАТО подписват протоколите към Северноатлантическия договор за присъединяване на България и други шест страни в присъствието на българския външен министър и външните министри на другите поканени страни. На 18 март 2004 г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на 4 април 1949 г. във Вашингтон.
На 29 март 2004 г. документите по присъединяването на седемте нови страни: България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния са депозирани във Вашингтон. Тази дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.
Членството на България в НАТО има с пряко отражение върху задачите на българските въоръжени сили и на военния флот. Българските кораби и екипажи с включват в инициативите и акциите на НАТО в Черно и Средиземно море, съгласуват подготовката и структурите си с общите цели на организацията.

50 години от първото българско околосветско плаване на моторен кораб „Г. С. Раковски“ (23 август 1963 г. - 23 март 1964 г.)
На 23 март 1964 г. моторният кораб „Г. С. Раковски“ е тържествено посрещнат във Варна след 210 дни в морето. Екипажът, воден от капитан Иван Станчев, осъществява първото в морската ни история околосветско плаване, а м/к „Г. С. Раковски“ става първият ни „магелановски” кораб.
Корабът е построен през 1960 г. в Глазгоу, Великобритания през 1960 г.  Дължината му е 141,9 метра, широчината - 19,25 метра, газенето - 8,94 метра. От 7 септември 1962 г. до 14 юли 1983 г. е част от корабния парк на Параходство БМФ.

МАЙ, 2014

75 години от откриването на първия метален подвижен мост, свързващ гр. Варна с кв. Аспарухово и по този повод наречен „Аспарухов мост”.
Преди  построяването на днешния Аспарухов мост край Варна, свързващ двата бряга на канала „море-езеро“, от 1939 г. има клапов мост със същото име. Строежът на този мост започва през месец май 1937 г. Първата копка е осветена от Варненски и Великопреславски митрополит Симеон.
При откриването на моста на 28 май 1939 г. слово произнася главният директор на Българските държавни железници инженер Б. Колчев, а освещаването на моста извършва новият митрополит Йосиф. Сред официалните лица са: министърът на железниците, пощите и телеграфите Владимир Аврамов, директорът на българското корабоплаване капитан І ранг Георги Славянов, областният управител и кметът на гр. Варна. По моста има монтирани ж.п. релси, водещи до тогавашните петролни резервоари. Днес мостът е загубил част от функциите си, като например възможността да се вдига при преминаване на плавателни съдове, но има неотменима роля като единствена връзка по суша между град Варна и островната зона.

ЮНИ, 2014

100 години от рождението на капитан далечно плаване Георги Кулински (1914 - 1990)
Георги Иванов Кулински е роден на 11.06.1914 г. в село Костенец, Ихтиманско. След завършване на средното си образование в гр. Самоков през 1931 г. постъпва в Морското училище в гр. Варна. Учи и завършва през 1937 г. корабоначалническия курс на Мореходния отдел на училището.
Постъпва на работа в Българското търговско параходно дружество (БТПД), където остава до неговата ликвидация.
През Втората световна война плава с корабите „Цар Фердинанд”, „Варна” и „Бургас”. През 1940 г. е старши помощник на параход „Цар Фердинанд”, а през 1944 г. - негов капитан.
След създаването на Параходство „Български морски флот” (БМФ) през 1947 г., Георги Кулински е капитан в неговия плавсъстав. През 1948 г. е изпратен в Дания, за да приеме рибарския кораб „Девети септември” (по-късно изследователски кораб „Емона”). На 28 септември 1954 г. в Генуа, отново се вдига българското знаме на потопения през Втората световна война параход „Шипка” и възстановен в ителианския град. Командването на парахода е поверено на капитан Георги Кулински и на главния механик Тодор Кавалов.
К.д.п. Георги Кулински е начело на различни кораби на Параходството, сред които парахода „Родина” и моторните кораби „Балкан”, „Любен Каравелов”, „Преслав” и „Пловдив”. Като капитан на последния, Георги Кулински е награден с държавен орден за заслуги към флота.
К.д.п. Георги Кулински отплава от този свят на 22.12.1990 г.

155 години от рождението на Карел Шкорпил (1859 г. - 1944 г.)
Карел Шкорпил е роден на 15.06.1859 г. в град Хоенмаут в Австрийската империя, днес Високе Мито в Република Чехия. Гимназиалното си образование завършва в гр. Пардубице. Продължава обучението си в Карловия университет и във Висшето техническо училище в Прага. 
Карел Шкорпил пристига в България през месец август 1881 г. Нуждата от квалифицирани гимназиални учители у нас предопределя пътя на Шкорпил в следващите десетилетия. Работи като гимназиален учител по математика, естествознание, технически науки и рисуване в Пловдив, Сливен, Варна, Русе, Велико Търново и отново във Варна. След пенсионирането си през 1915 г. е директор на Варненския археологически музей и преподавател в Морското машинно училище и Търговското училище. Карел Шкорпил, заедно с брат си Херман Шкорпил основават Варненския археологически музей и Варненското археологическо дружество.
Карел Шкорпил е сред приятелите и активните сътрудници на Морския музей (днес Военноморски музей - Варна). Той участва в подготовката на първата публична експозиция във Варна, след преместването на сбирката от Русе във Варна. В словото си при откриването на музея на 20 май 1923 г., К. Шкорпил изтъква образователната и научната мисия на музея, като единствената по рода си институция в България.
Публикува самостоятелно и в съавторство с Херман Шкорпил около 150 научни труда.
Умира на 10.03.1944 г. Погребан е в старата българска столица Плиска.

30 години от вдигането на българския флаг на учебния ветроходен кораб „Калиакра”.
На 29.06.1984 г. се навършват 30 години от вдигането на българския флаг на учебната ветроходен кораб „Калиакра”. Построен е през 1984 г. в Гдиня, Полша.
„Калиакра” е баркентина с обща ветрилна площ - 1080 кв.м. Корпусът е двупалубен, стоманен. Водоизместване 392 т; дължина (с бушприта) - 52 м; широчина - 8 м.; височина на борда - 5.5 м.
Има спомагателен дизелов двигател от 310 к.с., с помощта на който може да развие скорост до 10 възла. Екипажът е до 21 души, а броят на практикантите достига до 30 души. Най-дългото плаване („Гранд регата „Колумбус”), в което участва, е 6 месеца, през 1992 г. Баркентината е традиционен участник в регатите „Къти Сарк” (по-късно „Тол Шипс”), като практикантите традиционно са от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров”.
Прекосяването на Атлантическия океан, участието в множество международни регати, приемането на борда на бележити световни лидери и короновани особи са малка част от изявите, с които българският ветроход „Калиакра” прославя страната ни вече 30 години.
Последното успешно плаване е участието му в регатата „Black Sea Tall Ships” от 30 април до 29 май с практиканти от Морската гимназия във Варна „Св. Николай Чудотворец”












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
< вход :: enter >