ОКТОМВРИ, 2014

80 години от излизането на бр. 1 на в. „Морски преглед” (1934-1944 г.)
-най-доброто постижение на профлотската пропаганда в България.


За първи път издание с това име излиза през 1930 г. (4 броя), а през 1932 г. е отпечатан и брой 5.
На 01.10.1934 г. се появява първият брой на в. „Морски преглед”, орган на Военноморския флот на България.
Повоенному точен, той излиза винаги на 1-во и 15-то число на месеца. Вестникът на най-малкия в количествено отношение вид въоръжени сили надвишава всички останали периодични издания с тиража си от 7300 броя. В равносметката, която издателите му правят в края на третата годишнина, не без гордост се подчертава, че това е „единственият безплатен вестник в нашето Отечество, който се изпраща даром на всички ония, които се интересуват от морското дело и свързаните с нашето море начинания...”
Читателите получават безплатно и книжките от библиотека „Морски преглед”. Вестникът съществува благодарение на финансовата подкрепа на Министерството на войната, дарителство и на постъпления от реклами. В „Морски преглед” рекламират както държавни, така и частни фирми.
Флотският двуседмичник идва на бял свят във важен период от развитието на Военноморските сили, които постепенно се отърсват от опеката на Ньойския договор и претърпяват важни организационни промени. Вестникът неприкрито афишира интересите на своите издатели към новите тенденции във флотските въоръжения и тактиката на бойното им използване, пропагандира идеята за силен военен флот.
„Морски преглед” в продължение на десет години остава с една и съща графична концепция: организация на текста в три колони на страница, рисувани рубрики, богата илюстрация и обем от 12 страници всяка книжка. Постоянни са и рубриките: „Морска мисъл”, „Морска техника”, „Морски вести”, „Морска литература”, „Морски оръжия”, „Военноморска история”, „Обучение, възпитание и обнова”, „Сведения за чуждите флоти”. Във всеки брой се води задочен диалог с читателите и сътрудниците - отговаря се на поставени въпроси, дават се препоръки на начинаещи автори.
Основните задачи, поставени пред двуседмичника, се изпълняват от автори на принципа „опора на собствени сили”. Външните автори са изключение. Създателят на „Морски преглед” контраадмирал Иван Вариклечков и първия му помощник - капитан І ранг Сава Иванов сравнително рядко се появяват на страниците на вестника. Сред най-авторитетните сътрудници на „Морски преглед” е капитан-лейтенант, по-късно капитан ІІ ранг д-р Георги Пецов.
„Морски преглед” не афишира своите издатели и редактори. От първия до последния брой в главата на вестника стои неизменно словосъчетанието „Двуседмичник за морска просвета и обнова. Ръководи редакционен комитет”. Би могло да се предположи, че начело на „Морски преглед” (под патронажа на контраадмирал Ив. Вариклечков) е бил капитан-лейтенант Кръстю Панайотов Куюджуклиев.
Вторият по ред „Морски преглед” излиза в продължение на десет години - до юли 1944 г. Вестник с това име излиза отново през 1947-1948, 1954-1960 г.
За пети пореден път в. „Морски преглед е възобновен през 1992 г.
През 2009 г. излизат два броя на в. „Морски преглед”, които са безплатно приложение на „Морски вестник”.

Повече по темата може да се прочете в книгата на д-р Атанас Панайотов „Българската морска идея (1919-1939 г.)”, Варна, 2003 г., с. 218-244.


130 години от рождението на капитан І ранг Георги Купов (1884 - 1959 г.)

Георги Петров Купов е роден на 18/30.10.1884 г. във Варна.
През 1898 г. постъпва в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Там 14-годишният Георги учи като стипендиант на Военното министерство заедно с още двама българи - Александър Манолов и Стефан Калчев. Те участват и в практически плавания.
Георги Купов се връща в България през 1905 г. и първата му служба е от 6 ноември (ст.стил) същата година в Портовата рота на Черноморския флот. Фактическата флотска кариера започва една година по-късно, когато е назначен в Морското училище като младши офицер и работи като помощник на началника на училището и възпитател. Следващата стъпка в кариерата на Георги Купов е завършването на Минния офицерски клас в Кронщат. Командирован е на 5.09.1907 г. По време на пребиваването си там, плава на учебния кораб „Николаев” и на миноносеца „Мощни”. След една година се завръща в България и от 15 октомври е назначен на торпедоносеца „Летящи”. По същото време, на 18 октомври, е повишен в чин мичман І ранг. От 18 октомври 1908 г. до 4 януари 1909 г. е временен командир на „Строги”.
С обявяването на мобилизацията по време на Балканската война Г. Купов е назначен за вахтен началник на торпедоносец „Дръзки”, а скоро след това - за временно изпълняващ длъжността командир.
На 7 срещу 8 ноември командваният от мичман I ранг Георги Купов торпедоносец „Дръзки”, заедно с торпедоносците „Летящи”, „Строги” и „Смели”, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, участва в атака срещу турския крайцер Хамидие. „Дръзки” атакува последен турския боен кораб. Изстреляното торпедо попада в предната част на неприятелския кораб. Бронираният крайцер „Хамидие” получава пробойна от 10 кв.м, загиват 8 души и 30 са ранени. От българския отряд има един ранен подофицер-артилерист от „Смели”, а един шрапнел пробива димохода на „Дръзки”.
Този първи успех на българския военен флот принуждава турските кораби да преминават по-далеч от българските брегове. Това се отразява на тяхната ефективност и косвено отслабва турските позиции на сухопътния фронт.
В началото на 1913 г. служи на торпедоносец „Шумни” и като вахтен началник на учебния крайцер „Надежда”. По-късно, със заповед по флота от 27 ноември (стар стил) Г. Купов е назначен за титулярен командир на торпедоносеца „Дръзки”.
От 11 февруари 1914 г. поема поста преподавател по морска тактика, хидрография и морска снимка в офицерски курс; той ръководи и практическите занятия на офицерите с п/х „Цар Фердинанд” през лятото на същата година. През есента е назначен за преподавател по електротехника в трите курса на Машинното (т.е. Морското) училище. По време на Първата световна война лейтенант Георги Купов заема различни длъжности в Подвижната отбрана.
През 1918 и 1919 г. Г. Купов е началник-щаб на флота. За кратко през 1920 г. е командир на Дунавската флотилия. През същата година Г. Купов напуска флота.
През 1923 г. работи в пивоварната фабрика „Прошек” в София.
През 1932 г. се връща към военноморското поприще - започва работа в Морското училище като преподавател по навигация, лоция и мореходна астрономия.
От 1941 г. до септември 1944 г. Г. Купов ръководи предприятието Българско речно плаване в гр. Русе.
На 21 ноември 1957 г. е почетен гост на тържественото откриване на кораб-музей „Дръзки”.
Член е на морската обществена организация „Българския народен морски сговор” и е активен сътрудник на сп. „Морски сговор”.
Георги Купов умира през 1959 г. Посмъртно, със заповед на министъра на народната отбрана от 26 януари 1959 г. получава повишение на военното звание капитан І ранг.
В знак на признателност улица във Варненския квартал Галата носи името на капитан І ранг Георги Купов. На 20 май 2006 г. е открита паметна плоча на героя от Балканската война във Военноморското училище във Варна.

Повече за капитан І ранг Георги Купов може да се прочете в публикацията на д-р Мариана Кръстева в Годишника на Военноморския музей, т. VІ, 2008 г. стр. 123-137.


21 ноември 2012 г. Още нещо за командира на „Дръзки мичман І ранг Георги Купов

НОЕМВРИ  2014 г.

115 години от рождението на капитан І ранг д-р Георги Пецов (1899 - 1970 г.), командващ българския военен флот от 25.09.1944 до 08.12.1944 г., първият български морски офицер, защитил докторска дисертация.
Георги Георгиев Пецов е роден на 21.11.1899 г. в гр. Габрово. След Военното училище, през 1920 г. завършва курс за строеви морски офицери във Варна и е произведен в мичман ІІ ранг. През същата година постъпва в Дунавската радиостанция. След съкращаване на армията, съгласно клаузите на Ньойския мирен договор, е уволнен. Преминава на работа в Дунавското параходство.
От 1924 г. е възпитател в Морското училище във Варна.
През 1927 г., след конкурс със стипендия е изпратен да учи в Хумбoлтовия университет в Германия. Изучава математика, физика, метеорология, хидрология и океанография. През 1930 г. е повишен в звание лейтенант. През 1931 г. защитава дисертация на тема „Произход и постоянство на наблюдаваните в Черно море циклони от 1889 до 1912 г.”, за което е удостоен със степен „Магистър на свободните изкуства” и „Доктор по физика на морето”. По същото време изучава торпедно дело в “Торпедно-разузнавателното училище на Германия”. След завръщането си в България през 1932 г. заема различни командни длъжности във военния флот.
Капитан-лейтенант, по-късно капитан ІІ ранг, д-р Георги Пецов е сред най-авторитетните сътрудници на в. „Морски преглед”, излизал от 1934 до 1944 г.
Капитан І ранг д-р Георги Пецов преминава в запаса през 1946 г., след като приключва неговата работа като експерт по морските въпроси в българо-съветската комисия по Примирието. Назначен е за преподавател във Военноморското училище в катедра (тогава - цикъл) „Корабоводене и морска практика”, а от 1951 г. е и началник на катедрата. С преподавателска работа и с подготовка на лекции по метеорология, хидрография, корабоводене, астрономия и международно морско право той се занимава и през периода 1939 - 1940 г., когато е началник на Морското училище. Отпечатването на неговия труд „Океанография” през 1954 г. е резултат на дългогодишен преподавателски и изследователски труд.
През 1956 г. е съкратен от ВВМУ и става гимназиален учител по физика. През 1960 г. прекратява преподавателската си дейност.
Умира на 10.08.1970 г.

ДЕКЕМВРИ  2014 г.

105 години от рождението на поета-моряк Никола Вапцаров (1909 -1942 г.)

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември (стар стил 24.11) 1909 г. в пиринския град Банско. Началното си образование получава в родния град. Продължава да учи в гимназията в Разлог, където интересът му към литературата се задълбочава. През 1926 г. публикува първото си печатно стихотворение „Към светли идеали”. Постъпва в Морското машинно училище във Варна с випуск 1926-1932. В ученическите тетрадки пише гениалните си стихотворения. През 1929 г. завършва теоретичния курс на училището. Практиката по специалността преминава: в Аеропланната работилница в Божурище; на катера „Стефан Караджа” в пристанище Русе през 1930 г. По време на стажа си на торпедоносеца „Дръзки” през 1931 г. написва стихотворението „В кубрика”. Н. Вапцаров стажува и във Варненската електроцентрала. През месеците април и май 1932 г. практикува на кораба „Бургас”. Посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Порт Саид, Хайфа, Родос, Мармара и др. Впечатленията от това пътуване са отразени в „Импресии от парахода „Бургас” и в стиховете му. В Морското училище литературните способности на Никола Вапцаров се развиват. Неговото творчество намира място в Юбилейния сборник „50 години Морско училище”, в който са публикувани две негови произведения: „Спомени от миноносците” и „Марш на випуск 1926-1932 г. на Морско училище”.
След нападението на Германия над Съветския съюз Българската работническа партия (БРП) (комунисти) поема курс на въоръжена борба. Никола Вапцаров става сътрудник на Централната военна комисия на БРП (к). Занимава се с подривна дейност, насочена срещу немските войски. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири.
За тази дейност е арестуван през март 1942 г. и е подложен на жестоки мъчения. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов,  на Гарнизонното стрелбище в София.
По време на ареста в Дирекцията на полицията пише своите две последни стихотворения “Прощално” и “Борбата е безмилостно жестока”, чийто втори куплет завършва непосредствено преди разстрела. 
През 1952 г., на Втория конгрес на  Световния съвет на мира Никола Вапцаров е удостоен с престижна международна награда за мир, която се дава на изтъкнати радетели и борци срещу войната. Почетният знак на наградата и грамотата са връчени на майката на поета Елена Вапцарова.
Единствената  стихосбирка на Н. Й. Вапцаров е преведена на 90 езика. 
В знак на признателност към поета във Варна са издигнати: бюст паметник пред официалния вход на Военноморско училище (понастоящем този паметник се намира в градинката пред Дома на архитекта на ул. „Преслав”);
кръгъл бронзов орелеф на рейдовата кула на Пристанище Варна; паметник в цял ръст в двора на Военноморското училище; паметна плоча върху фасадата на бившите казарми на 8-ми пехотен Приморски полк; бюст-паметник в парковата експозиция на Военноморския музей.
Името на великия български поет Никола Вапцаров във Варна носят улица в близост до Висшето Военноморски училище  и едно основно училище.

70 години Военноморска база Бургас - южният военноморски бастион на България
На 15.12.1944 г. влиза в сила заповед № 434 от 7.11.1944 г. на командира на Морските войски за формиране на Военноморска база Бургас. Тази дата се счита за рождена на Военноморска база Бургас.
Базата е приемник на българския Беломорски флот, тъй като се изгражда от неговия състав и от 26-ти граничен участък. В началото на септември 1944 г. започва изтеглянето на българските части от Беломорието. Те пристигат в Бургас заедно с техническото и навигационно оборудване на своите кораби, които са предадени на гръцките власти. Формирани са щаб, миночистачен дивизион, учебна дружина, свързочна и домакинска част. Под ръководството на първия си командир капитан-лейтенант Игнат Гишин базата предприема изпълнението на първите задачи: миночистене на крайбрежните води и управление на морските гранични служби в района от нос Емине до река Резовска.
Първите противоподводни кораби, тип ОД, съветско производство, идват в Бургаския залив през 1951 г. и сформират дивизион с командир капитан-лейтенант Божков. През 1954 г. те са заменени с кораби тип МО, командвани от капитан-лейтенант Степанов. Няколко години по-късно, този дивизион е преместен във Варна. През 1964 г. е създаден дивизион малки противолодъчни кораби. Сформирани са още дивизион кораби със спомагателно значение и дивизион десантни кораби. В подчинение на базата преминава и брегови артилерийски полк със седем брегови батареи.
Нов етап в развитието на Военноморска база Бургас е строителството на пункта за базиране Атия (1969-1972). От 1972 г. корабите и част от бреговите поделения се преместват от Бургас в Атия. В пункта за базиране се приемат на въоръжение и са усвоени съдовете, получени от бившия Съветски съюз, Полша, също и от собствено производство: патрулни кораби, базови и рейдови миночистачи, малки и средни десантни кораби. През 1972 г. морските миночистачи с бордови номера 48 и 49 за първи път извършват поход в Средиземно море, кораби от базата се включват в крупни национални и международни учения. В базата израстват стотици високо професионални командни кадри.
В началото на ХХІ век в състава на Военноморска база Бургас влизат: щаб, бригада леки сили (разформирована през юли 2012 г.), дивизион патрулни кораби, дивизион миночистачни кораби, дивизион десантни кораби и минни заградители, дивизион кораби със спомагателно назначение, хидрографски район, свързочно и радиотехническо поделение, ремонтни бази и други осигуряващи учебно-бойната подготовка подразделения.
В периода от 2005 до 2009 г. се зачисляват новопридобитите фрегати проект „Е-71” от Кралство Белгия.
Военноморска база Бургас е неотделима част от българската морска мощ, преден пост на националната ни сигурност.
Командирите на Военноморска база Бургас от 1944 г. до днес са: капитан ІІ ранг Игнат Гишин; капитан ІІ ранг Крум Манасиев; капитан ІІ ранг Асен Иванов; капитан І ранг Анатоли Златаров; капитан ІІ ранг Илия Попилиев; капитан І ранг Иван Колчаков; адмирал Иван Добрев; капитан І ранг Недялко Милушев; капитан І ранг Йото Йотов; капитан І ранг Димитър Димитров; капитан І ранг Петър Калчев; контраадмирал Чавдар Манолчев; капитан І ранг Иван Николов; контраадмирал Йовчо Георгиев; капитан І ранг Петър Желев; контраадмирал Христо Христов; вицеадмирал Димитър Павлов; капитан І ранг Георги Игнатов; капитан І ранг Кънчо Манев; капитан І ранг Иван Нанков; капитан І ранг Владимир Дернев; контраадмирал Минко Кавалджиев; бригаден адмирал Симеон Цеков; бригаден адмирал Георги Мотев; комодор Митко Петев; комодор Мален Чубенков.

Повече за Военноморска база Бургас може да се прочете в книгата на д-р Атанас Панайотов, д-р Мариана Кръстева и д-р Тодор Парушев „Страници от историята на Военноморска база Бургас”, В., 2004

45 години от вдигането на българския флаг на кораб „Верила” - челният от серията 10 000-тонни кораби, построени в Корабостроителния завод „Г. Димитров” - Варна.
На 23.12.1969 г. се навършват 45 години от вдигането на флага на м/к „Верила”. Построен е в Корабостроителния завод „Г. Димитров” - Варна по проект на Института по корабостроене във Варна (Проект 579).
Корабът е приет от капитан Асен Абаджиев и главен механик Илия Алексиев. Именуването на кораба става на 25 май 1969 г., когато „Верила” изплава от доковата камера. Кръстница на кораба е Силвия Момчева. „Верила” е първият от серията 10 000-тонни морски въглевози. В периода 1970-1979 г. в завода са построени еднотипните кораби „Веслец”, „Видин”, „Чумерна” и „Черни връх”. Техният главен конструктор е инж. Атанас Сираков.
Тактико-техническите данни на кораба са следните: DWT - 9542; дизел - 4200 к.с.; 14.9 възла; д. 134 м; ш. - 18.20 м., височина - 10,40 м; газене - 7,46 м, БРТ - 7761; НРТ - 3475; 
В състава на Параходство БМФ корабът плава до началото на 2003 г., когато е взето решение да бъде бракуван. Продаден е за скрап и е нарязан в Аланг, Индия.

Още по темата за моторен кораб „Верила”:
27 юни 2012 г. Снимки на моторния кораб „Верила” (1969-2003 г.)
22 ноември 2013 г. Снимки от именуването на моторния кораб „Верила” във Варна (1969 г.)












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Архив
< вход :: enter >