ПИСМО НА КАПИТАН ЛЮБОМИР ДАВИДОВ ДО
ЕФИ (1965 Г.)

Предлагаме на нашите читатели факсимиле и препис от едно моряшко писмо, което непринудено ни включва в едно презокеанско плаване от преди половин век.
На музея го предостави госпожа Христина Димова от гр. Сливен, чието желание е да то да бъде запазено и да „четат варненци и всички, които помнят капитан Давидов”.
Да, подателят е известният в морските среди капитан далечно плаване Любомир Давидов, а получателката е Щилияна-Здравка Шишманова, наричана в писмото Ефи, е приятелка на дарителката. Писмото е писано в различни географски точки, на борда на моторен кораб „Алдебаран” през 1965 г.
ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ

ПРЕПИС !

22.5.1965 год.
Атлантическия океан

Малка Ефи,

Вече шести ден как „Алдебаран” е в океана. Точно един месец, откакто сме излезли от Варна. След като бяхме в пристанищата Валета (о-в Малта), Алжезира и Мотрил - Испания, спряхме за малко в Гибралтар и потънахме в безбрежния океан. Гоним Куба. В момента сме на средата на пътя. Далеч и встрани от нас останаха Мадейра, Канарските о-ви и Азорските о-ви. Разчетът ми е, че на 29 т. м. трябва да открием бреговете на Куба, т. е. след една седмица.
За сега още океанът е приятелски настроен към нас. Бавно и тромаво „Алдебаран” поклаща грамадното си туловище и гълта по 300 мили на денонощие. Плаваме около 30 градусовия паралел - Север, в така наречените на наш език „конски широти”. Това название датира още от миналия век, когато с кораби са превозвали коне от Америка за Европа. Конете не са издържали на горещините, умирали са и са били хвърляни в океана. Тази зона е предимно тиха и спокойна. Десет градуса по на север е зоната на „Четиридесетте”, гдето винаги има ветрове. Южните зони около 40 градусовия южен паралел са известни под названието „ревящите четиридесет”, гдето винаги има жестоки щормове и бури. Там се срещат двата океана и водят вековна борба за надмощие.
Без да искам, това излезе един урок по морска география. Той все пак може да бъде отегчителен, но в никой случай не е излишен.
Движим се по една грамадна дъга от големия кръг - ортодромията. По липса на брегови ориентири, определяме мястото си само астрономически: по слънцето - денем, и по звездите - нощем.
Монотонен и еднообразен е живота на кораба. Рядко срещаме кораби. От време на време ще кацне изморена морска лястовичка на палубата. Често играят делфини пред носа на кораба. Имаме постоянен спътник зад кърмата на кораба - грамадна акула. Чака остатъците от храната. Всички опити да я уловим някак си, до сега са безрезултатни. Главният механик (запален ловец и рибар) гори от желание да я улови и да се фотографира с нея. С тази снимка, документално ще се хвали пред колегите - ловци във Варна и ще твори
Капитан далечно плаване Любомир Давидов. Снимката е направена през 1967 г., две години след като е написал това писмо. Съхранява се във Военноморския музей.
небивали ловджийски истории около този улов.
Чух оживени викове на палубата. Излязох от кабината и разбрах причината за това: грамадно ято
хвърчащи риби прелетя в ляво от кораба, с малко по-далеч грамаден кит! Всички бягат за
фотоапаратите! Ето какви неща внасят разнообразие в нашето ежедневие.
23.5.1965 год.

От преди разсъмване океана ни се разсърди! Най-напред излезе силен вятър. Няколко минути след
това като из ведро се изсипа краткотраен тропически дъжд. Последваха от невиделица грамадни
океански вълни. Разсветът (изгревът - бел. ред.) дойде много късно: гъсти черни облаци затъмниха
хоризонта от всякъде. По радиото, от метеорологическата станция - Вашингтон, разбрах че сме
попаднали в Циклон - за щастие в периферията му. „Алдебаран” геройски посрещна циклона:
разтърсвайки снага, лесно отърсваше тоновете вода, които постоянно заливаха палубата. Сега
постепенно излизаме от зоната на циклона и хидро-метео обстановката се подобрява. Да видим в
следващите 5 - 6 денонощия с какви още океански капризи ще се разправяме.
Разчетът ми е на 29 сутринта да бъдем в кубинското пристанище PUERTO PADRE. Оттам ще
товарим 7 500 тона захар.
31.5.1965 год.
Пуерто Падре

Вече трети ден на кубинска земя. Приятен, весел и добре настроен към нас народ. Много хубави
кубинки!
Искам да вярвам, че към 4 - 5 юни ще тръгнем от тук и в края на месеца ще можем да бъдем във
Варна или Бургас.

Приятелска целувка: Любомир














Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >