71 ГОДИНИ ОТ РАЗСТРЕЛА НА ПОЕТА НИКОЛА
ВАПЦАРОВ

В героичната летопис на Родината има личности, изгрели като алфа звезди на небосклона и озарили хоризонтите на безсмъртието със своята вечна непомръкваща светлина. Днес свеждаме чела за почит пред свидното чедо на Пирина, достойния син на България поета-антифашист, поета-работник, поета-Моряк, носителя на Световната награда за мир Никола Йонков Вапцаров...
Човекът който написа „Песен за човека” и сам изживя живот като песен.
Човекът, който възпя вярата в човека, срещу която „бронебойни патрони няма открити”. Малцина поети в света са постигнали такава сплав и хармония между Слово и Дело.
Малцина са онези НЕОБИКНОВЕНИ ЛИЧНОСТИ, чиито поетичен заряд и живот са СЛЕТИ в недосегаемо единство.
Безсмъртната поезия на Вапцаров го превърна в нововременен Прометей, възправен срещу света на насилието.
Песните на Вапцаров са волни като лазурни вълни и безкомпромисни като бурите в морето. Родени от бурите на живота, написани с удивителна сила на духа, те сами създават живот, сами осмислят съдържанието и величието на живота и се превръщат в химн на живота.
В това отношение той е съизмерим с другия великан на българското революционно дело и слово Христо Ботев. Два колоса проникнали най-дълбоко в потребностите на своите бурни епохи, и изразили най-ярко патоса на тревожното време. Двама българи осветили със смъртта си значимостта на идеите, за които са живели и борили.
Любовта си към Морето Вапцаров отрази край парните котли на катера „Ст. Караджа”, „... Пролет моя, моя бяла пролет”, в „трюмовете пълни с лепкав мрак” на торпедоносеца „Дръзки”, под „ „едрите звезди на Фаагуста” от борда на парахода „Бургас”, в които разкрива смисъла на моряшката романтика, на моряшката съдба.
И днес Вапцаров е нужен на поколенията. „Още дълги години поколенията ще черпят духовна чистота и нравствена сила от поезията на Вапцаров” (поетесата Арис Диктеос).
Тачим Вапцаров защото е образец на човеколюбието. Обичаме поезията му защото отразява тревожно минало, и жадувано бъдеще. И днес той е компас на човека по истинския курс на живота.
На днешния ден преди 60 години, от мостика на ескадрения миноносец „Георги Димитров”, голямата българска майка баба Елена Вапцарова, осинови най-многочисления 48-ми випуск на Морското училище, давайки името на своя възлюбен син за патрон на випуска. 60 лета се изнизаха под кила на историята. И до ден днешен випуск „Вапцаровски” стои на вахта под флага и гюйса на флота, по сините паралели и меридиани на морета и океани, в обществения и културен живот на Родината, Випускът изгради 5 паметника и паметни плочи в памет на своя патрон. И днес Вапцаров продължава да зарежда света с енергия, вяра и надежда и оптимизъм. И днес всички възпитаниците на Морско училище изпълняват с чест неговия пророчески девиз:
„Ние искахме нещо огромно,
Ние искахме кораби като планини,
Ние искахме далечни морета”.

Да, ние го искахме и сътворихме, но не даром. Вярно и честно служихме и служим на Република България...

В знак на уважение към патрона на Морско училище посвещавам стихотворението си

РАЗСТРЕЛЪТ

„Разстрел, и след разстрела” - Знаме
и Зов и Песен за човека,
и Слово - неугасващ пламък
изгрял в сърцата ни вовеки.

„Разстрел, и след разстрела” - Вечност.
Любов и Вяра не умират!
Безсилни са за теб картечи
бунтовно чедо на Пирина.

Затуй е „просто и логично”,
че няма за герой забрава,
че все по-крепко се обичаме
с любов по-жарка от жарава.

Васил ДАЧЕВ -
възпитаник на „Вапцаровски” випуск
на ВВМУ „Никола Йонков Вапцаров”

Снимки: http://www.naval-acad.bg
Голямата българска майка баба Елена Вапцарова, осинови най-многочисления 48-ми випуск на Морското училище, давайки името на своя възлюбен син за патрон на випуска.
Около първия паметник на патрона във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.
Пред втория паметник на патрона във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”.












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >