ВОДОХВЪРЧИЛНАТА СТАНЦИЯ - ФЛОТА (СПОМЕНИ)
Неотдавна представихме на читателите интересна статия от контраадмирал Сава Стефанов за историята на Морските специални школи на Флота (22 март 2014 г. Няколко думи за Морските специални школи). Тя е публикувана в юбилейния брой на вестник „Морски техник” (12 август 1934 г.). Сега ви предлагаме друго интересно четиво от това издание, този път за страница от историята на морската ни авиация.

През 1916 година бях изпратен на практика във водохвърчилната станция - Флота. Персонала се състоеше от германци - офицери, авиатори, монтьори и моряци, и българи ученици - практиканти от машин. у-ще и специалните школи. Там продължих до 1919 година.
Ние, школниците, схващахме много леко и бързо техниката и манипулацията с моторните хвърчила и не след много време започнаха да ни поверяват самостоятелно да извършваме монтажите на хидропланите. Петър Диманов - І монтьор и аз като ІІ монтьор на хидроплан № 835, както и други някои школници имахме пълното доверие на германското военно управление, което виждайки, че българите са способни монтьори, авиатори, пилоти и пр., към края на войната се оттеглиха и ни повериха изцяло станциите Варна и Пейнерджик, с началник лейтенант Михайлов - сега директор на въздухоплаването. Като негов пръв помощник тогава бе мичман І ранг Сава Иванов - сега н-к на Дунавската част. Под ръководството на тези двама доблестни офицери, на времето, родната морска авиация извърши ред героични подвизи.
В моите спомени стои траура на покойната царица Елеонора. През 1916 година тя склопи очи и обля в сълзи българския народ, който обичаше благородната августейша особа.
Любимата покойница тогава бе в лятната царска резиденция Евксиноград. В деня на смъртта й се получи в нашата станция заповед да бъдат готови и пробвани за летене два апарата. Целият екипаж се построи и пристигнаха нашият обичан цар Борис ІІІ (тогава принц-полковник), принц Кирил Преславски и полковник Кирков - тогаваше н-к флота (сега покойник). Те поздравиха екипажа. Техни Величества се приготвиха за път. Н. В. Цар Борис ІІІ се качи на повереното ми хвърчило № 835. Той спокойно се обърна към мен с думите: „Подофицера, машината ви изправна ли е?” - на което аз отговорих - „Тъй вярно!” - и завъртях перката, за да запаля мотора. Работната група при станцията спусна апарата в морето. И Н. Величество се вдигна като птица и полетя към Евксиноград, за да отиде при покойната си майка, а принц Кирил го последва с апарат 1127. След техни Величества заминаха наши авиатори и наблюдатели с моторни лодки и цветя, за да ги пускат над скъпата покойница, когато миноносецът ще отнася тленните й останки до пристанище Варна.
И аз днес бих бил по-доволен и весел, ако Н. Величество си беше услужил с апарата за по-щастлив случай. Спомена за моето хвърчило живее дълбоко в душата ми, защото той е свързан с миналото и траура по смъртта на благородната царица, която всички моряци обичахме.
ПАНАЙОТ Д. ИВАНОВ
ІІІ випуск, машинен техник

Съвместна публикация на
morskivestnik.com и morskimusey-bg.com
Знамето на Съюза „Морски техник” бе експонат на месец март т .г. във Военноморския музей. Знамето е изработено за VІ събор на организацията, обявен за юбилеен, във връзка с 20-та годишнината на Морските специални школи. Съборът е тържествено открит на 12 август 1934 г. във Варна. Тогава е издаден и юбилейният брой на вестник „Морски техник”.












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >




Факсимиле от публикацията в „Морски техник”.