НЯКОЛКО ДУМИ ЗА МОРСКИТЕ СПЕЦИАЛНИ
ШКОЛИ

Бележка на редакцията: На 1 март т.г. отбелязахме 130-та годишнина от рождението на контраадмирал Сава Стефанов (1 март 2014 г. 130 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов). Сега, в съвместна публикация на http://morskivestnik.com/ и на http://morskimusey-bg.com/ предлагаме на читателите ни една негова статия, публикувана преди 80 години, в юбилейния брой на в. „Морски техник”, година VІ, София, 12 август 1934 г., стр. 6 - 7. Напомняме за тази публикация не само защото има годишнина от рождението на първия български адмирал, но и защото в нея се съдържат интересни факти и съждения, свързани с историята на Морските специални школи.
При формирането на Българския флот след Освобождението до като още са служили руските инструктори офицери и подофицери, се е почувствало нужда от техници подофицери българи (машинисти, огняри, миньори-електротехници), които да заменят руските такива. За машинисти и огняри се е открила - Машинна школа, а за миньорите - Минно-подривна
„Главата” на Юбилеен брой на в. „Морски техник”, Година VІ, София, 12 август 1934 г.
Факсимиле от публикацията в „Морски техник”
 
школа, и двете при Дунавската флотилия в Русе. (Във Варна тогава не е имало Морска част).
Минно-подривната школа се е комплектувала с моряци, избрани измежду наборните моряци. В школата наред с общата военноморска подготовка са се изучавали теоретически и практически - електричество, електротехника, взривни вещества, минно-подривно дело и др. Една част от моряците завършили школата, обикновено са оставали на свръхсрочна служба във флота, а другата, след уволнението, е постъпвала на служба в телеграфо-пощенското ведомство, каменовъглените мини и пр.
От тия първи пионери на електротехниката в страната и флота, доколкото си спомням са бившите кондуктори-миньори: Димитров, Флори Чевишев, Тома Петров, Васил Ашев, Делчо Докузанов, Бачовски, Александър Тодоров, Георги Христов, Анчо Петров, Михаил Гулев и др.
Флотът постепенно се развива. От Дунавската флотилия се отлъчват моряци и средства и се формира Морската част във Варна. Вниманието се съсредоточава на морето. Доставя се учебния кръстосвач „Надежда”, въоръжен със самодвижни мини, прожектори, динамомашини. Р у с к и т е галваноударни машини се заместят с ударните мини „Соте Арле”. Все в това време корабния състав на флотата се увеличава с шест модерни, за времето си, торпедоносци - всички тия кораби са преимуществено с минно въоръжение. За обслуга на корабите се назначават миньори от Минно подривната школа. Тук му е мястото да се отбележи, че до теоретическата и практическа подготовка на нашите миньори (електротехници и торпедисти) доста голяма заслуга имат инструкторите от французската морска мисия във флота Брюн и Брозек.
В началото на 1911 год. на учебния кръстосвач „Надежда”, се инсталира първата, в Българската армия и флот, радиотелеграфна станция. За подготвяне на радиотелеграфисти се открива радиотелеграфен курс, курсистите се вземат пак от миньорите, начело с кондуктора „Чичо Тома”, а впоследствие заменен от кондуктора Митю Раев.
В този радиотелеграфен курс, завеждан от пишущия тия редове, следват още един офицер, един подофицер и няколко войника от инженерните войски.
Почва се Балканската война. Миньорите от Минно подривната школа вземат активно участие в минирането на Варненския, Бургаския заливи, Беломорието. Виждаме ги при обсадата на Одрин. Те са първите кондуктори - боцмани на торпедоносците. Навред се проявяват като отлични специалисти и храбри и самоотвержени моряци.
Командването на флота, насърчено от много добрите резултати получени от Минно-подривната школа и с цел да се подготвят също така добри подофицери и по другите специалности - през 1912 г. реорганизира Минно-подривна школа в „Морски специални школи” с класове: електротехници-миньори, огняри, кърмчии и артилеристи.)
От казаното до тук можем с пълно основание да заключим, че родоначалникът на „Морските специални школи” е именно „Минно-подривната школа” от Дунавската флотилия.
Не се измина много време от съществуването на Мор. Сп. Школи и България се намесва в Общо-европейската война. Флота се постепенно попълва с нови бойни средства. Възпитаниците на Мор. Сп. Школи, подобно на предшестващите ги от Минно-подривната школа, служат за попълването със специалисти подофицери новите подводни лодки, хидропланите, радиотелеграфните станции и миночистачните отряди. Бойната им дейност навред е отлична и те напълно оправдават възлаганите на тях надежди при формирането на школите.
Стотици възпитаници, завършили Мор. Сп. Школи през изтеклите двадесет години, работят и днес като електротехници в държавните каменовъглени мини, в телеграфопощенското ведомство и разните електрически централи; като кърмчии моряци по параходите по Дунава и морето, а в индустриалните предприятия като машинисти, огняри, мотористи и пр.
Суровите морски условия, при които те са били заставени да работят през време на подготовката си във флота, са формирали от тях дисциплинирани, съзнателни и неспиращи се пред никакви трудности, работници.
Благодарение именно на тия им качества, те са високо ценени и предпочитат пред възпитаниците, завършили другите технически професионални училища в страната.
Фактът, че днес възпитаниците по Мор. Сп. Школи се събират да отпразнуват двадесет годишния юбилей на своите школи на брега на родното море, в средата на техните наследници моряци - показва колко силно са развити у тях другарството, корпоративния дух и чувството на принадлежност към флота - добродетели придобити, именно през службата в този малък, но славен флот.
Като бивш началник, възпитател и преподавател на по-голямата част на възпитаниците от Мор. Сп. Школи аз се осмелявам да им пожелая и препоръчам да запазят всички добродетели придобити във флота, до дълбоки старини, защото само чрез тях познанията и трудът им могат да бъдат използвани за общото преуспяване и добруване на Родината.
Капитан І ранг, о.з. С. СТЕФАНОВ

Бележки на автора:
- В тия бележки ще се ограничим само със спомени за Минно-подривната школа;
- За организацията и перипетиите, през които са минали школите, вярвам, че друг ще е написал по-подробно, затова аз не ще помена нищо, на като заведующ електротехническия-радиотелеграфен клас, спомням си с каква мъка, настойчивост, с добро и наказания бях принуден да вербувам желающи за радиотелеграфисти. Вярвам, че сега много от тях, виждайки до где стигне напредъка на радиотехниката, ще спомнят, че тогавашните мои съвети са били много уместни.

Съвместна публикация на http://morskivestnik.com/ и на http://morskimusey-bg.com/


Повече за живота и делото на контраадмирал Сава Стефанов в:
125 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов: ДОБРА ДУМА ЗА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ АДМИРАЛ
17 септември 2012 г. С питане до Цариград
Панайотов, Ат. Контраадмирал Сава Стефанов (1884 - 1970). В: Годишник на Военноморския музей - Варна, т. VII, Варна, 2009, с. 48 - 63
21 март 2014 г. Семейната снимка на контраадмирал Сава Стефанов е във Военноморския музей












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >