Куртка от военна униформа, с пагони на фелдфебел.
Шишенце от парфюм, извадено от подводница UB 45.
Модел на ветроход от ХV век.
Част от посудата, използвана на корабите от Българското търговско параходно дружество. Снимка Михаил Христов.
Картина „Разгромът на Хамидие”, художник Васил Петров. Репродукция Михаил Христов.
по европейските фондове на министъра на транспорта. Корабният модел той получава от свои партньори
в работата по почистването на р. Дунав и възстановяване на навигацията по реката след войната в бивша
Югославия през 90-те години на ХХ век. Свидетелство от десетилетията на Студената война са осколките
от ракета С-2, от Бреговия ракетен комплекс „Сопка” (система „земя-море”). Малките парченца метал са
запазени от първата успешна учебно-бойна стрелба през 1968 г. от капитан І ранг о.р. Пантелей Гатев от
Варна. Дарителят е от 45-ти випуск на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”. За първи път в България учебно-бойна
ракета С2 е изстреляна през 1968 г. от БРК „Сопка” от Черни нос.
Българското търговско корабоплаване през ХХ в. е представено с неочаквани „визитки”: сребърни лъжици
с логото на Българското търговско параходно дружество и на Параходство „БМФ”. Те са част от
посудата, използвана на търговските кораби на България. Те са поредното дарение за музея от Христо
Раев от Варна.
В Международния ден на морето, при откриване на изложба ВММ получи за фонда си картина, която
отразява важно събитие от нашата военноморска история - „Разгромът на Хамидие” на художника Васил
Петров. Тя е дарена от к. д. п. Андриян Евтимов, управител на „Старгейт Маритайм” ЕООД.
Колекцията от лични вещи на музея се попълни с пелерина, принадлежала на контраадмирал Иван
Вариклечков (1891-1974), съхранявана от неговите наследници в лицето на дарителката Надя
Вариклечкова, снаха на контраадмирал Иван Вариклечков (2.07.2014 г. Ценно дарение получи
Военноморският музей във Варна).
На всички дарители и приятели на музея - искрена благодарност!

ВОЕННОМОРСКИ МУЗЕЙ
ЗА ДАРЕНИЯТА И ДАРИТЕЛИТЕ НА
ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ

През 2014 г. фондът на Военноморския музей се обогати с над 250 постъпления от около 30 дарители, свързани професионално с морските дейности. Техният брой и многообразие не позволява да бъдат изброени всички. Тук представяме една малка част от постъпленията за фонда, които представят различни страни от историята на Морска България.
Част от предадените в музея вещи от капитан далечно плаване Александър Цветков Първанов са от Първата световна война и са свързани с военната биография на неговия дядо (чиито три имена носи дарителят), участник в двете Балкански войни и в Първата световна война. Това са униформени куртки на фелдфебел от първата половина на ХХ век, шпори и колан. (Вж. публикацията в „Морски вестник”: 6 май 2014 г. Храбрият фелдфебел, станал дядо на двама капитани далечно плаване).
Дарителят предостави на музея и документи от различни периоди и събития, както и противогази, с каквито е било снабдено населението в България за защита от газова атака през Втората световна война. Капитан далечно плаване  Александър Първанов е възпитаник на Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” - Варна. Заема различни експертни длъжности и началник в Държавната инспекция по корабоплаване - Варна, директор в Дирекция „Морска администрация” - Варна. Автор и съавтор е на десетки книги и учебници на морска и техническа тематика.
Неочаквано дарение постъпи от гр. София. Васил Паскалев Василев предаде в музея албум със снимки от военната служба във флота на неговия баща Паскал Паскалев през 30-те г. на ХХ в. Любопитно е и миниатюрно шишенце от парфюм с аромат на лавандула (който още се усеща!), пътувало с неизвестен член на екипажа на потопената през 1916 г. в български води немска подводница „UB 45”. То попада у бащата на дарителя при изваждането на потъналата подводница през 1935-36 г. В тази сложна операция Паскал Паскалев участва като водолаз. (За гибелта на „UB 45”: След влизането на България в Първата световна война на 1.10.1915 г. за защита на морските ни селища във Варна пристигат две германски подводници. Те се базират в Евксиноградското пристанище. На 14.10.1915 г. пред Варна застават 22 руски бойни кораба и откриват огън. В защитата на града се включват и германските подводници.
На 6 ноември 1916 г. в 14.30 часа германската подводница “UB-45”, замествайки авариралата българска подводница № 18 напуска пристанище Евксиноград и се отправя за действие в открито море. Подводницата плава в надводно положение в килватер на българския торпедоносец “Строги”, който я извежда в открито море през северния проход на поставеното във Варненския залив минно заграждение. Екипажът на “UB-45” е от 19 души. В 15.30 часа на траверс на местността “Узун-кум”, дн. “Златни пясъци”, на около миля от брега се натъква на мина, вероятно руска. От последвалия силен взрив потъва почти мигновено на дълбочина 18 - 20 метра.
През 1935 г. българският военен флот организира ваденето на подводницата.)

В музея постъпи винт от подводна лодка от периода на Първата световна война. Той е предаден с решение на командването на ВМС от 18-ти дивизион на ВМС. Подводницата от типа UB I и най-вероятно това е UB I -8 (известна като българския подводник № 18). Възможно е доказателствата да наклонят в полза на мнението, че е UB I -7. Достигането до категорично твърдение предстои. Изваден е през 2010 г. от откритите в български териториални води останки от подводна лодка.
Подарените от к.д.п. Георги Петров вещи са свързани със спасяването на екипажа на авариралата и потънала съветска атомна подводница К-8 в Бискайския залив през 1970 г. Това са: ръчен часовник “Poljot”,  медал „За заслуги към БНА” и снимка на част от екипажа на м/к „Авиор” в Коломбо, 1970 г. По време на събитието дарителят Георги Петров е старши помощник капитан на българския кораб „Авиор”. Медала и часовника той получава от българското и съветското правителство като награда за оказаната помощ.
Река Дунав и дълголетната й история като част от българското корабоплаване присъства неизменно в експозиционната и изследователска работа на музея. Затова ценим много дарението от капитан Данаил Недялков от Варна. То включва обзорна карта на река Дунав, издание на Дунавската комисия, 1984 г. и модел на ветроход от ХV век. Картата е специално издание за нуждите на институциите, които поддържат навигацията и експлоатацията на дунавския воден път. Моделът е изработен от дърво и текстил; представлява тримачтов ветроход на Нидерландската Ханза от 1470 г. Дарителят капитан Данаил Недялков генерален директор на Дунавската комисия в периода 1999 - 2007 г., понастоящем е съветник












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >