Факсимиле от спомените на Маргарита Трошева.
Факсимиле от спомените на Маргарита Трошева.
ОЩЕ ЗА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАН МИХАЙЛОВ
НА ПАНАМСКИЯ ТАНКЕР „БЕМЕ” (1938 Г.)

Като продължение на публикацията в „Морски вестник” 8 декември 2015 г. Панамският кораб с български екипаж „ВЕМЕ” през 1938 г. на инж. Иван Алексиев от 8 декември 2015 г., предлагаме нови интересни данни за един български капитан и неговата лична история - неизвестен, но любопитен елемент от българската морска история.
Снимки и спомени от фонда на Военноморския музей - Варна съставят следната картина:
Архивните документи недвусмислено сочат, че комендант (капитан) на танкера „Беме” е к.д.п. Константин Михайлов Костюченко, роден на 15 май 1889 г. в гр. Полтава, Украйна. Завършва Морското училище в Петроград със професионална степен „капитан за далечно плаване” и е награден със златен медал за отличен успех. Следва корабостроителния отдел на Петроградския политехнически институт. Когато избухва Първата световна война, е мобилизиран в Балтийския флот. По време на революцията настъпва масово емигриране и той попада на кораб, който го отвежда в Цариград. В скоро време идва при роднините си в България; работи като комендант на парахода „Киев” и инспектор в Дунавското параходно дружество „Англо Романа” със седалище в Русе. С указ на Народното събрание № 163 от 2.10.1924 г. е приет за български поданик. През 1925 г. се установява във Варна и постъпва на работа в Българското търговско параходно дружество. Назначен е за втори помощник-капитан на кораба „Варна”, след това на кораба „Бургас” като старши помощник-капитан. Изповядва прогресивните за времето си идеи. Член е на земеделската партия от 1920 г.
През 1935-1936 г. е уволнен заради своите леви убеждения. Константин Михайлов приема предложението от агента на параходното дружество в Кюстенджа г-н Дала да бъде назначен като комендант (капитан) на танкера „Беме”, който плава под панамски флаг. Танкерът е собственост на „Дяконов и Сие” с централа в Цариград. С кораба „Беме” се превозват петролни продукти в много западни страни. В спомените си г-жа Маргарита Трошева - дъщеря на к.д.п. Константин Михайлов Костюченко, разказва: „повечето от рейсовете на танкера са до Валенция и Барцелона с горивни материали за републиканците”. И още: „Екипажът на танкера бе назначаван от него и то изключително с българи, предлагани от председателя на Моряшкия клуб г-н Кръчмаров. Заплатите на моряците, аз и майка ми изплащахме по списък, който той ни изпращаше на кого колко лири да изплатим. Парите за изплащане той ни изпраща през банките ... В повечето случаи танкерът се пълнеше в Кюстенджа. При едно зареждане баща ми беше задържан от румънските власти, които му предлагат да отнесе товара за Франко. Той отказал. Започва процес срещу него, че носи товар за комунистите. Благодарение на намесата на агента г-н Дала, който наема адвокати, при делото го оправдават и освобождават. Тогава се качва на кораба, пренася товара за републиканците и повече не се връща в Кюстенджа. Пътуванията до Барцелона и Кюстенджа в повечето случаи са правени нощем, за да избягват срещите с военни кораби, патрулиращи в Средиземно море.”
През 1941 г. българските власти му вземат паспорта и не му разрешават да напуска страната.
Дъщеря му продължава разказа си: „През 1942 г. при жилищно сгъстяване ни наложиха квартиранти - немско семейство инж. Вендебург - от немска страна директор на КОРАЛОВАГ... След дълго общуване с нас, като разбра какъв специалист е баща ми по мореплаването, му предложи, ако желае, да го назначи като капитан за изпробване на ремонтираните в КОРАЛОВАГ кораби. Да откаже - не можеше, от една страна тежкото материално състояние, в което бе баща ми изпаднал, а от друга, че отказът ще се разтълкува много лошо и ще пострада - принуден беше да приеме.”
В началото на 1945 г. е назначен за комендант (капитан) на кораба „Рила”, собственост на акционерното дружество Горчев, Кофудаки и др. По-късно е обвинен, че знае за част от тъмните сделки на акционерите от дружеството, задържан е от властите през лятото на 1947 г. за разпит,
На снимката: Част от екипажа на танкер „Беме”. Отляво надясно: І - Яни Алатов - готвач; ІІ - Васил Галантьонов - кърмчия; ІV - капитан Константин Михайлов Костюченко - плаващ директор на компания „Дякон заде”; V - палубният боцман Лазар - само малкото му име е известно. На гърба има датировка - 17 ноември 1938 г.
Част от публикация за капитан Константин Михайлов във вестник „Славянин, бр. № 18/27 юли 1930 г., год. ХVІІ, с. 1
след което го изпращат на лагер в Куциян. Благодарение на многобройните изложения до различни органи, направени от дъщерята и съпругата на капитана с искане за проверка на обвиненията срещу к.д.п. Михайлов, той е освободен през месец май 1948 г. с разклатено здраве.
К.д.п. К. Михайлов владее езици: немски, френски, английски, италиански, руски - писмено и говоримо, малко арабски и испански.
Капитан далечно плаване Константин Михайлов Костюченко умира на 15 юни 1948 г. в гр. Варна.

Жени ХАРАЛАМБИЕВА
главен специалист във Военноморския музей

Съвместна публикация на http://morskivestnik.com и на http://morskimusey-bg.com
Бележка на главния редактор на „Морски вестник”:
Благодарение на две публикации - на инж. Иван Алексиев и на Жени Хараламбиева, открехваме една интересна забравена страница от българската морска история. От една страна - нищо ново под слънцето - наши моряци са плавали под чужд флаг преди много десетилетия, продължават да плават и сега. Добре е, че уточнихме кой е българският капитан на плаващия под панамски флаг танкер „Беме” (лат. - ВЕМЕ). Известно е много отдавна, че плаващите под панамски флаг кораби най-често нямат нищо общо с панамски корабособственик. Например торпедираният от съветската подводница Щ-213 на 24 февруари 1942 г. пред Босфора кораб „Струма” е български, плаващ под панамски флаг (29 февруари 2012 г. 70 години от гибелта на кораба „Струма” - българският „Титаник”). В спомените на дъщерята на капитан Константин Михайлов се посочва: „Танкерът е собственост на „Дяконов и Сие” с централа в Цариград”. А в публикацията на инж. Иван Алексиев: „... фирмата P 2 Diacon Zadeh със седалище в Истанбул”. Думата „Дякон” е от гръцки произход, а фамилията „Дяконов” се среща и в Русия, и в България да не изключваме и Гърция). Отново се връщам към цитираните от Жени Хараламбиева спомени на Маргарита Трошева: „Екипажът на танкера бе назначаван от него и то изключително с българи, предлагани от председателя на Моряшкия клуб г-н Кръчмаров”. Е, защо тогава да не предположим, че плаващият под панамски флаг танкер „Беме” е собственост на живеещ в Цариград българин с фамилия Дяконов? И да се окаже, че „Беме” всъщност е първият български танкер?
И още нещо: палубният боцман Лазар, когото виждаме на снимката на част от екипажа на „Беме” вероятно е помощник-капитанът на торпедирания през 1942 г. „Струма” Лазар Иванов Диков ...

Атанас ПАНАЙОТОВ














Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >




Началото на спомените на Маргарита Трошева.
Легитимация на капитан Константин Михайлов Костюченко, издадена от Пристанищно управление - Варна, 1945 г.