МАРТИРОЛОГЪТ, КОЙТО НИ НАПОМНЯ:
„ПРАХЪТ НА МЪРТВИТЕ Е СЪЗДАЛ
ОТЕЧЕСТВОТО”!

Добре е, че независимо от всякакви политически мелодрами и трагикомедии, разигравани на открито и на закрито в милата ни Татковина, през 2016 г. отбелязваме с много прояви участието на България в Първата световна война. Още по-добре е, че в част от тези прояви почитаме паметта на тези, които са загинали в изпълнение на отечествения си дълг, и благодарение на чиято саможертва днес съществуваме и ние, и „нашата мила родна страна”, както се пееше в един популярен в недалечното минало шлагер. В това отношение нашите Военноморски сили достойно изпълниха своя дълг пред загиналите преди 100 години моряци - миньори: 27 септември 2016 г. Церемония по повод 100 г. от гибелта на капитан-лейтенант К. Минков и 8 моряци-миньори
За близкото бъдеще остава още един неизпълнен дълг - пред загиналите моряци от Портовата дружина на сухопътния фронт, при с. Первели в Добруджа. Тяхната участ е не по-малко тъжна от тази на моряците - миньори, загинали под командването на капитан-лейтенант Кирил Минков на 26 септември 1916 г. в Батовския залив. Както моряците - миньори са останали без гроб, а техният гроб става морето, така и първите загинали български морски пехотинци остават без гроб, по-точно гробовете им са заличени и безследно изчезнали. Това е било отмъщението на румънските властници след края на войната - преименували са селото, заличили са гробовете на загиналите български войници и моряци. Това никак не е по християнски, но какво ли в тази война и след нея е било по християнски?... Дано не си спомним за тях след пет години, когато отново ще отбележим съответната годишнина!
Ето как са постъпвали флотските ни началници след Първата световна война. Направили са списък на всички загинали български моряци в тази война и са го поставили в началото на „Учебник за моряка” - уникална българска морска книга, преиздавана многократно, за да се озове в ръката на всеки млад матрос, постъпил на служба. Тази книга матросът си я носи в къщи след уволнението, за да му напомня за службата във Флота. Така екземпляр от нея се оказа и в моите ръце - завещана от баща ми, служил 4 години като матрос - отначало на торпедоносците в Бургас, а след това на ескадрения миноносец „Георги Димитров” в Севастопол и накрая във Варна. Уви, една чудесна традиция, продължила повече от 20 години, е прекъсната някъде в началото на 60-те години на ХХ век, когато се появяват книжките със съдържание, одобрено от Главното политическо управление на БНА и политотдела на ВМФ. Дали днес - в епохата на интернет, тази традиция трябва да бъде подновена, е въпрос на компетентност на сегашното ни Адмиралтейство.
Така или иначе, този мартиролог не бива да потъва в забрава! В илюстрацията, сканирана от изданието след 1929 г., можете да намерите не само имената на загиналите наши моряци в Първата световна война. Там са и имената на загиналите моряци по време на атаката на Одринската крепост на 13 март 1913 г. Списъкът завършва с № 89 и с името на моряка Добри Дойчев Андонов от варненското село Кестрич (днес варненския квартал Виница), загинал при спасяването на давещи се при село Гьозикен (дн. Град Обзор) на 31 май 1929 г. - още един мирновременен флотски герой, незаслужено потънал в забравата...
Този мартиролог ни напомня за имената на първите загинали във войната български подводничари - може би те трябва да намерят място върху или около бъдещия паметник на подводничаря? Той ни напомня и за загиналите в тази война първи български морски авиатори - може би техните имена трябва да бъдат поставени върху мемориала в авиобаза „Чайка” редом до тези, които са загинали в мирно време?
Мартирологът завършва с две послания, които не са загубили своето значение днес, няма да го загубят и утре:
- „Прахът на мъртвите е създал Отечеството”;
- „Най-висшата човешка добродетел е да се жертваме за благото на Родината”.
Нека да не възприемаме винаги буквално значението на тази саможертва. Понякога е необходимо да жертваме само своето излишно спокойствие и самодоволство, за да се замислим какво оставяме на тези, които идват след нас!
Атанас ПАНАЙОТОВ

Съвместна публикация на
http://www.morskivestnik.com/ и
http://morskimusey-bg.com/












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >