Факсимиле от биографична справка за Кирил Кънчев Минков от неуточнен автор, постъпила във Военноморския музей през 1973 г. От факсимилето се вижда твърдението, че за участие в подпомагането на пострадалото от земетресение население на град Месина, Кирил Минков е награден от италианското правителство.
Снимка на капитан-лейтенант Кирил Минков, която може да бъде датирана към 1915 г. Тя е дарена на Военноморския музей от родственицата на К. Минков Йоланда Емилова Минкова от гр. Видин на 3.09.1971 г. Публикува се за първи път.
Факсимиле от спомените на Атанас Минков, писани през 1970 г. В него виждаме индиректното обвинение към полковник Константин Кирков, изпратил на явна смърт моряците-миньори, командвани от капитан-лейтенант Кирил Минков. Спомените на Атанас Минков се съхраняват във фонда на Военноморския музей и се публикуват за първи път.
брат - Никола. Те не се различават много от написаното в посочения справочник. Но Атанас ни дава информацията, че по време на Балканската война (1912 - 1913 г.) брат им Никола е бил началник-щаб на крепостната артилерия при обсадата на Одрин.
Въпрос поражда написаното от Атанас Минков, че брат му Кирил по време на специализацията му в Русия по морско минно дело е участвал в околосветско плаване на броненосеца „Слава” и е участвал в оказването на помощ на пострадалото след унищожително земетресение население на италианското пристанище Месина (остров Сицилия). Това земетресение е разтърсило острова на 28 декември 1908 г. и наистина екипажите на намиращите се на рейда кораби от руския Балтийски флот оказват голяма помощ на пострадалото население. Но доста по-рано - на 4 май 1908 г. завършилият Морския кадетски корпус (а не от специализация, за която е изпратен през 1911 г.) гардемарин Кирил Минков е произведен в звание мичман ІІ ранг и зачислен във Флота. Разбира се, при писането на този спомен, от дистанцията на времето, Атанас Минков би могъл да обърка двете пребивавания на Кирил Минков в Русия. Но в биографична справка за капитан-лейтенант Кирил Кънчев Минков, постъпила през 1973 г. във Военноморския музей (машинописен текст без посочен автор) се твърди същото, като се добавя, че за участието си в тази дейност Кирил Минков е бил награден от италианското правителство.
В служебния списък на капитан-лейтенант Кирил Минков такава награда не е посочена. Но пък е посочено нещо друго: новопроизведеният мичман ІІ ранг Кирил Минков от 25 април 1908 г. се счита в задгранична командировка „по служебни работи”. Каква ли ще е тази служебна командировка, продължила чак до 16 май 1909 г. (повече от година!), когато мичман ІІ ранг Кирил Минков е назначен за вахтен офицер на миноносеца „Строги”? Напълно възможно е той през този период да е бил на практическо плаване в руския Балтийски флот и наистина да е участвал в спасителната операция в италианското пристанище Месина.
В спомените на Атанас Минков се съдържа и индиректно обвинение към началника на Флота през Първата световна война генерал-майор Константин Кирков (през 1916 г. е все още полковник), който изпраща миночистачната команда на явна гибел, независимо от това, че тя не разполага със специализирано противоминно оръжие (трал). Атанас Минков приписва на Константин Кирков думите: „Е, толкова хора гинат на бойните полета на сушата, та моряците не трябва да се боят от жертви”. Атанас Минков допълва това сведение с изречението: „Кирил е знаел, че хората отиват на явна смърт, затова и той отишъл с тях”. Атанас Минков обаче не посочва своя източник на информация, чрез който е узнал за тези думи на генерала. Така за бъдещите изследователи остава още един неуточнен въпрос.

Атанас ПАНАЙОТОВ, „Морски вестник”
Жени ХАРАЛАМБИЕВА, Военноморски музей

Съвместна публикация на http://morskivestnik.com/ и на http://morskimusey-bg.com/
КАПИТАН-ЛЕЙТЕНАНТ КИРИЛ МИНКОВ (1888 -
1916 Г.) В СПОМЕНИТЕ НА СВОЯ БРАТ АТАНАС

Спомените за флотския герой капитан-лейтенант Кирил Минков (1888 - 1916 г.) са написани от неговия брат Атанас през 1970 г. и са изпратени като писмо до Владимир Павлов - тогава уредник във Военноморския музей. Спомените от Атанас Минков за Кирил Минков са написани именно по молба на Владимир Павлов. Ръкописът е приет във фонда на музея през същата година.
Внимателният прочит на тези страници ни дават интересна информация, която не само допълва наличните архивни данни, но и поставят някои въпроси, на които тепърва ще се търси отговор. Първо, изясняват се трите имена на капитан-лейтенант Кирил Минков. Според Атанас Минков, те са Кирил Кънчов Минков. Според публикуваното в т. ІІІ . ІV на многотомния справочник „Офицерският корпус в България 1878 - 1944 г.” (съставител Румен Руменин, Изд. на Министерството на отбраната, 1996 г., с. 254) трите имена са Кирил Кънчев Минков. До тук няма никакво разминаване. Обаче на същата страница от същия справочник е посочен полковник Никола Цветков Минков - най-големият от тримата братя Минкови. В служебния списък на капитан-лейтенант Кирил Минков, съхраняван в Държавния военноисторически архив - Велико Търново, трите му имена са Кирил Цветков Минков.
Атанас Минков обяснява от къде идва това противоречие. Техният баща Кънчо (Цвятко) се е родил през м. март, няколко дни преди големия християнски празник Цветница. Кръстникът му, който живеел в Севлиево, не могъл да дойде на кръщенето, тъй като този м. март се оказал студен и снеговит и родителите предварително кръстили новороденото момче Цвятко. На Великден обаче кръстникът пристига и налага своето желание - момчето да носи името Кънчо, необичайно за Видинския край. От тази двойственост и различие между кръщелното и вписаното в административните регистри име се пораждат множество противоречия, които вероятно са довели немалко неволи на членовете на семейството.
Атанас Минков дава сведения и за най-големия












Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Новини
< вход :: enter >




Факсимиле от спомените на Атанас Минков, писани през 1970 г. В него виждаме твърдението, че Кирил Минков е участвал в спасяването на жители от пострадалия от тежко земетресение италиански град Месина. Спомените на Атанас Минков се съхраняват във фонда на Военноморския музей и се публикуват за първи път.