АПРИЛ, 2015

50 ГОДИНИ ОТ ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БР. 1 НА СПИСАНИЕ „КОРАБОСТРОЕНЕ И КОРАБОПЛАВАНЕ”

С постановление № 17 на Министерския съвет на Народна република България от 26 март 1965 г. се създава Държавното стопанско обединение (ДСО) „Корабостроене и корабоплаване”. От април същата година печатен орган на обединението и на научно-техническите му съюзи става сп. „Корабостроене и корабоплаване”. В периода от март 1968 до август 1969 г. списанието излиза като орган на Икономическата групировка „Български търговски флот” и на НТС.
Със заповед № 377 на министъра на транспорта и на министъра на машиностроенето от 13 март 1970 г. сп. „Корабостроене и корабоплаване” става съвместен печатен орган на двете министерства и на научно-техническите им съюзи.
След обединяването на корабостроителните предприятия във Варна в Корабостроителeн и кораборемонтен завод „Г. Димитров” започва да се издава техническия бюлетин „Корабостроене”. Първият брой, отпечатан на циклостил в обем 20 страници, излиза през февруари 1956 г. Поради големия интерес към бюлетина още през следващата година той започва да се издава в три печатни коли на висок печат и с клишета.
Първоначално в списанието се публикуват тясно научни и производствено-технически статии от сферата на корабостроенето и водния транспорт, тъй като това издание е единствената творческа трибуна на морските учени и специалисти. С утвърждаването на собствените издания на научните институти списанието започва да помества материали за най-актуалните проблеми в развитието на българското морско стопанство и да представя авангардния световен опит. С цел изданието да достигне до по-широк читателски кръг се публикуват и научно-популярни и публицистични статии.
От 1 януари 1985 г. издаването на списанието се преустановява. Близо четвърт век списанието предоставя възможност за изява на морските специалисти, които утвърждават българската морска идея. Списанието допринася за израстването на научно-техническите кадри в областта на корабостроенето и корабоплаването. Главен редактор на списанието (от 1962 г. до 1984 г.) е Стоян Попов, а за кратко и Милан Асадуров.

125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА КАПИТАН ІІ РАНГ КОСТАНТИН СКУТУНОВ (1890 Г. - 1965 Г.)
Константин Георгиев Скутунов е роден на 10 април 1890 г. в гр. Шумен (Коларовград в периода 1950-1965 г.). След като завършва трети гимназиален клас в Шуменското педагогическо училище, като син на опълченец, е приет за стипендиант във Военното училище в София, където учи от 1903 г. до 1910 г. През септември 1910 г. е произведен в чин подпоручик от артилерията и получава назначение в Шуменския крепостен батальон.
По време на Балканската война участва в боевете при превземането на Одринската крепост като командир на батарея. На 5 август 1913 г. е произведен в чин поручик и получава назначение като адютант на инспектора на артилерията в Министерството на войната генерал Пантелей Ценов.
В началото на 1914 г. е приведен на служба във флота; следва двегодишен курс по програмата на Руското военноморско училище. След успешно издържан изпит, към края на 1915 г. е произведен в чин мичман ІІ ранг и назначен за командир на 10 с/м д/30 брегова батарея на нос Галата. След това участва в сформирането на Радиопрожекторната рота, а в началото на 1916 г. става командир на миноносец „Строги”.
На 16 март 1917 г. Скутунов е произ¬веден в чин капитан; назначен е за адютант на началника на флота полковник Кон¬стантин Кирков. От 1 февруари 1918 г. е командирован да следва в Германското подводно училище в град Екернфьорде, близо до Кил, за офицер на подводница. От 1 август 1918 г. постъпва на обучение в Торпедното учи¬лище във Фленсбург, като след завършването му отива на практи¬ческа специализация в германската морска база на остров Хелголанд. На 1 май 1919 г. се завръща в България. На 24 юли 1919 г., К. Скутунов заминава за новото си назначение във флота - командир на минна рота, имаща за задача почистването на Варненския залив от минните заграждения от вой¬ната.
На 7 май 1920 г. е назначен за адютант на цар Борис III; на 12 август 1920 г. е произведен в чин майор. Освен адютант на царя, Скутунов е и военен комендант на двореца в София. След дворцовата служба е назначен за началник на отделение “Пристанища и корабоплаване” при Дирекцията на пристанищата в Министерството на железниците, пощите и телеграфите.
След 9 септември 1944 г. К. Скутунов е арестуван по недоразу¬мение, но след намесата на Васил Коларов (спасен преди години от царя и Скутунов) е освободен веднага. След войната Скутунов е привлечен като военен сътрудник към Военноисторическата ко¬мисия към Генералния щаб на българската армия и участва в уред¬бата на Музейния комплекс „Шипка“. Той е автор и на редица книги по морско дело и по военна история, сред които са „Запис¬ки по морската война“ (1923), „Катехизис за служещите при приста¬нището“ от „Малка железопътна библиотека“ (1932), „България във война с Англия и САЩ през 1941-1944 г.“ (1954), „Германо-съветската война 1941-1943 г.“ (1952) и др.
Константин Скутунов умира на 11 юли 1965 г. в София.