ВММ-Варна :: Новини
< вход :: enter >
90 ГОДИНИ ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР

* Общество за родолюбие и напредък под лозунга „Към морето и Дунава за напредък”
На първи юли 1920 г. група морски офицери, обединени от патриотизма и морската идея създават във Варна БЪЛГАРСКИЯ НАРОДЕН МОРСКИ СГОВОР. За председател е избран капитан-лейтенант Иван Михайлов. Целта на организацията е да популяризира водното богатство на България и морето във всички аспекти и така да се работи за национален просперитет.
Създадени са клонове в цялата страна. Първият е основан в Бургас през 1921 г. Масовизирането на БНМС започва след свикване на Учредителен събор във Варна от 16 до 19 май 1923 г. Делегатите са 30 души от 31 клона в страната. Избрано е Главно управително тяло (ГУТ), оглавено от Иван Михайлов (1887-1962 г.), завършил Военното училище в България, след това учил военноморски науки в Русия (Санкт Петербург) и в Германия. От началото на Балканската война до края на Първата световна война той минава през всичките степени на командирската йерархия; създава и ръководи Водосамолетната авиация до ликвидирането й, член е на масонската ложа. Част от неговото изявление на събора гласи: „... офицерите от флота, проникнати от съзнанието за грамадното значение на морето в живота на народите ..., решиха да основат Български народен морски сговор, който да има задача популяризирането на морските знания между народа.”
Девизът на Сговора е „Към морето и Дунава за напредък!”. През 1924 г. във Варна започва да излиза списание „Морски сговор”, печатен орган на БНМС и главен разпространител на неговите идеи, с главен редактор офицерът (по-късно контраадмирал) Сава Иванов. През 20-годишното си съществуване, то е най-ерудираното морско периодично издание в България, с добър външен вид, с талантливо написани текстове и въздействащи илюстрации. За сътрудници са привличани известни писатели, журналисти, художници, общественици с нагласа за създаване на национална морска култура – материална и духовна. Организират се конкурси за стихотворение на морска тема (1927 г.), където първо място печели поетесата Елисавета Багряна и второ – Николай Ракитин, и за морски разказ (1928 г.), в който награди печелят Кирил Христов и Фани Попова-Мутафова. Уреждат се художествени изложби на известни автори-маринисти – Александър Мутафов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Милен Сакъзов и музикални концерти с участието на членове на БНМС.
Впечатляващи са изявите на Сговора и чрез другите печатни издания – плакати, дипляни, брошури, албуми, календари; чрез радио- и кинопропаганда. Членовете на организацията изнасяли беседи сред населението за морето, риболова, морелечението, за военните подвизи на моряците, за търговския флот. БНМС стимулирал създаването на други морски организации – „Съюз на българските моряци”, „Морски техник”, „Съюз на възпитаниците на Морското училище”. През цялото време флотските офицери остават постоянен фактор в организацията. Офицерите Георги Славянов, Васил Игнатов, Иван Михайлов стават инициатори




Учредителите на Българския народен морски сговор
Корица на списание „Морски сговор” с репродукция на картината на мариниста Георги Велчев „Охридското езеро с манастира „Св. Иван”
Значката на Българския народен морски сговор
за преместване на морската музейна сбирка от Русе във Варна през август 1921 г. Привлечен е и археологът Карел Шкорпил и на 20 май 1923 г. в две стаи на Девическата гимназия е открит и осветен от митрополит Симеон, Морски музей - първият военен музей в България, който става „практическото средство за пропаганда идеите на БНМС”. През 1926 и 1932 г. с негови експонати са уредени изложби в София. БНМС основава фондация „Музей”, и дълги години чрез нея се събират средства за поддържане на експозицията.
След обсъждане в БНМС през юли 1921 година, кметът на Варна Йордан Пекарев съобщава на общоградско събрание за взетото решение „градът да се обяви и да се развива като морски курорт”, а на 12 юли 1926 г. е открито модерното съоръжение Морски бани. От 1925 до 1940 г. е осигурено летуване на море на 11 000  български деца. Особена грижа на за БНМС са морските спортове. Създават се центрове във Варна (1921 г.), в Русе (1922 г.), в Бургас, Пловдив и Търново (1924 г.), във Видин (1926 г.), за „да се приучи българина да не се бои от водата”. На 28 септември 1924 г. морските спортисти от Варна дефилират по главната улица, правят освещаване на знамето си и на първите две спортни лодки.         
Обсъждането на всички морски държавни въпроси не минава без участието на представители на БНМС. Той е създаден и съществува с одобрението и покровителството на Военното министерство и на цар Борис ІІІ, който е и спомоществувател на Морския музей. В третата книжка на списание „Морски сговор” е публикуван портрет на царя в адмиралска униформа, а през 1938 г. от страниците му монархът пожелава преуспяване на Бълг. Нар. Морски Сговор, ратуващ за близкото до сърцето му морско дело в страната. Несъмнен е приносът на Сговора за организиране на Българско държавно параходство за плаване по река Дунав. От първия до последния брой на списанието присъства темата за българското речно корабоплаване. Като противопоставяне и мирна съпротива срещу Ньойския договор, морските офицери Сава Иванов, Иван Вариклечков, Георги Купов, Иван Михайлов участват в списването на броевете с военни спомени от флота. На страниците на изданието се отразяват годишнини, посещения на чуждестранни военни кораби и събития от живота на моряците. Печатат се снимки, фоторепортажи и фотоетюди на тема море, кораби, брегове. Поддържа се идеята за възстановяване на българския военноморски флот за отбрана по море и на река Дунав. 
През годините Българският народен морски сговор служи на всички съсловия: министри, депутати, банкери, индустриалци, общественици, духовници, журналисти, чиновници, музиканти, лекари, офицери, рибари, студенти, жени-домакини, които членуват в организацията (в края на 1929 г. те са 4 893 души и 45 колективни членове) и изпълнява успешно задачите си за възпитаване на родолюбие и за индустриален и културен напредък.
През 1945 г. БНМС прекратява съществуването си. Все пак за негов приемник се признава Народния морски съюз, който обаче претърпява структурни и организационни промени, започва да се политизира, съгласно новите условия. От 1947 г. Народният морски съюз прелива в други спортно-технически организации и постепенно губи характерните за 20-те и 30-те години идеи.
МАРИЯ МИШЕВА
Военноморски музей