ВММ-Варна :: Новини
< вход :: enter >
ОТКРИТ Е ПОТОПЕНИЯТ В БЪЛГАРСКИ ВОДИ
РУСКИ ЕСКАДРЕН МИНОНОСЕЦ
„ЛЕЙТЕНАНТ ПУШЧИН”

Завърши подводната научноизследователска експедиция, която установи, че корабните останки на морското дъно източно от нос Иланджик са на потопения през Първата световна война руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”.
Експедицията е плод на съвместните усилия на Военноморските сили, водолазния клуб Friends & Diving, Военноморския музей и Института по океанология при БАН.
Първоначалното локализиране стана въз основа на данни от Института по океанология. Към неизвестния обект от сонограмата първи проявиха интерес членовете на водолазния клуб  Friends & Diving (Стоян Стоянов – Тони, Владимир Живков, Мирослав Апостолов, Емил Кайкамджозов, Валентин Лупов, Иван Иванов). Установили, че става въпрос за военен кораб, те се обърнаха към Военноморския музей, чието ръководство като сигнализира на началника на Щаба на Военноморските сили инициира организирането на проучвателна експедиция.
Необходимостта да се предприемат бързи мерки беше предизвикана от няколко обстоятелства: историческа му стойност, чиято величина може да се определи само след проучване на място; вредите, които могат да бъдат нанесени от подводните иманяри; опасността която представлява неизвестен военен съд, който явно е с наличното си въоръжение и боеприпаси.
След първоначалните колебания и предположения за вида на кораба и причините за неговото потопяване постепенно започна да се оформя идеята, че това е намерилият гибелта си на 25 февруари (стар стил) 1916 г. на българско минно заграждение руски ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. За обследване на кораба бяха организирани двукратно няколкодневни експедиции през м. август и м. септември с участието на водолазите и корабите на дивизиона за подводни операции на Военноморска база Варна, водолазите на Friends & Diving, представители на Военноморския музей. Водолазната работа беше под ръководството на на командира на дивизиона капитан І ранг Камен Кукуров, а като консултант за историческите проучвания беше привлечен капитан ІІ ранг о.р. д-р Атанас Панайотов.
Корабът е пречупен на две и лежи на 33 м дълбочина. По-добре е огледана по-голямата и лежаща на кила си кърмова част, край която бяха намерени и предмети като торпеден прицел, навигационна светлина, патрони от карабина, откъртен илюминатор, гилза от снаряд. Анализът на тези предмети придвижи идентификацията на кораба. Но решителна стъпка в тази посока беше вдигането  на кърмовото оръдие и определянето му като идентично със 75 мм оръдие, с каквито две оръдия (на носа и кърмата) е въоръжен ескадреният миноносец „Лейтенант Пушчин”. Носовата част беше открита в предпоследния ден на експедицията и поради факта, че е разположена с кила нагоре тя не можеше да бъде обследвана, но там беше намерен категоричният отговор на въпроса „Кой е този кораб?” Табелата с името на кораба - това на руския офицер, беше разчетена и заснета с видеокамера, с което отпаднаха всички съмнения.
Откритите на морското дъно корабни останки недвусмислено потвърдиха известното досега по документални данни за гибелта на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пушчин”. Отпаднаха неизвестните относно неговото местонахождение, установи се, макар и относително, степента на нанесените поражения.
На пресконференцията за обявяване на резултатите от експедицията, състояла се на 13 септември 2010 г., началникът на ВМС контраадмирал Пламен Манушев заяви, че след като корабът е идентифициран, по дипломатически път ще бъде уведомена и руската страна, с която да бъде организирана съвместна церемония по отдаването на почит към паметта на загиналите.
Извадените от морското дъно предмети и 75-мм оръдие са предадени на Военноморския музей. След почистване и извършване на необходимите реставрационни и консервационни дейности оръдието ще стане част от неговата експозиция.
Военноморският музей изказва искрена благодарност:
-на началника на ВМС контраадмирал Пл. Манушев за създадената организация и експедитивност;
-на всички водолази-участници в експедицията за професионализма;
-на Иван Генов Иванов, управител на „Хидроремонт” АД, който помогна за техническото осигуряване на експедицията.

За ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”
Спуснат е на вода през ноември 1904 г. в черноморския град Николаев (днес в Украйна) и влиза в строя през август 1907 г. На 26 март 1907 г. първоначално даденото му име „Задорны” е сменено с „Лейтенант Пушчин” (на руски език – Пущин). Лейтенант Леонид П. Пушчин е морски офицер, участник в Руско-турската война (1877-1878).
До септември 1907 г. корабът е класифициран като миноносец, а след това – като ескадрен миноносец. През периода 1910 – 1912 г. „Лейтенант Пушчин” преминава основен ремонт с обновление на артилерията и парните котли.
Още през първия ден на Първата световна война корабът влиза в бой с турско-германския линеен кораб „Гьобен” и получава сериозни повреди. Възстановен, той се включва в артилерийската подкрепа на руските войски на Кавказкия фронт и участва в набегови действия пред българското черноморско крайбрежие. При едно от тях, на 25 февруари (стар стил) 1916 г. се натъква на българска мина. В резултат на взрива корпусът му се пречупва на две и потъва.  Успелите да се спасят моряци се добират до българския бряг с две гребни лодки, където са пленени. Плаващият след „Лейтенант Пушчин” друг руски ескадрен миноносец – „Живой”, бързо напуска мястото на събитието, като докладва в Севастопол, че корабите са нападнати от германски подводници.
След потопяването на „Лейтенант Пушчин”, за успешното изпълнение на минното заграждение, на което той се натъква, са наградени 10 български офицери и подофицери с военни отличия. Историците приемат потопяването на „Лейтенант Пушчин” като втората българска морска победа след успешната атака на торпедоносеца „Дръзки” срещу турския крайцер „Хамидие” на 8/21 ноември 1912 г.
„Лейтенант Пушчин” е с водоизместване от 450 тона, въоръжен е с две 75 милиметрови оръдия, четири 7,62 мм картечници, два торпедни апарата и 18 мини. Две парни машини от по 5500 конски сили му дават възможност да развива скорост от 24 възла.




Водолази от дивизиона за подводни операции се отправят към района за спускане при корабните останки
Скок на водолаз към дъното от борда на аварийно-спасителния кораб ”Протео”
Кадър от подводното обследване
75-милиметровото оръдие на морското дъно
Поглед отгоре към един от светлиците на кораба
Навигационна светлина от ескадрения миноносец „Лейтенант Пушчин”
Моментът на излизане на оръдието на дневна светлина след 94 години престой под вода
Тони Стоянов и Владимир Живков след успешно гмуркане
Една от подводните находки – прицел за торпедна стрелба, след почистването й