ЯНУАРИ, 2013

125 години от рождението на капитан-лейтенант Кирил Георгиев Светогорски (13/25) януари 1888 г. - 6 декември 1948 г.)

Кирил Георгиев Светогорски е роден на 13 януари 1888 г. в гр. Кюстендил. Основно образование завършва в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София. През 1906 г. е командирован като стипендиант във Военноморското училище гр. Санкт Петербург, Русия.
След завръщането си в България мичман ІІ ранг Светогорски получава назначение на учебния крайцер „Надежда”. Последователно е в екипажа на миноносец „Шумни”; през 1912 г. е възпитател в Морското училище в гр. Варна, адютант на началника на флота, началник на Машинното училище и началник на Учебната част при флота.
След края на Първата световна война капитан-лейтенант Кирил Светогорски си подава оставката и напуска военната служба. На следващата година заминава във Франция. През същата година се премества в гр. Монтевидео, Уругвай, където се установява трайно. В тази страна той се изявява на музикалното поприще. Първоначално свири на цигулка в състава на оркестър. По същото време преподава музика в няколко училища. Пръв в Уругвай създава детски хорове в училищата, в които работи. Кирил Светогорски става професор в консерваторията в Монтевидео. През 1930 г. посещава Франция, Австрия, Германия и България, където извършва проучвания за музикалното образование в училищата в тези държави. Впечатленията от пътуването си описва в книгата „Енсайос”. При пенсионирането е награден със златния медал на Националния колеж „Джозе П. Варела”. Умира на 6.12.1948 г.

110 години от приемането на параход „Варна”
П/х „Варна” е третият след „Борис” и „България” кораб, който попълва корабния парк на Българското търговско параходно дружество (БТПД). Построен е през 1902 г. във Великобритания, Нюкясъл. Доставен е на 21.01.1903 г.; Закупен е за 578 хиляди златни лева или 16 милиона следвоенни лева. Тактико-техническите данни на кораба са следните: товароподемност - 2945 т.; мощността на парната машина е 1206 к.с. Развива скорост 9/12 възла. Дължина 82.35 м, ширина 12.03 м; височина 5.64 м. БРТ - 1820; НРТ 1216; има 8 пасажерски места І кл.
Първоначално се използва за превози на масови товари от наши и от чужди пристанища на Черно море и на р. Дунав до пристанищата на Средиземно море и на Атлантическия океан - Англия, Белгия и други.
На 25.12.1929 г. е потопен в Мраморно море след сблъскване с гръцкия параход „Хрисис”.

120 г. от рождението на капитан І ранг Георги Славянов - (1893 г. - 1966 г.) - един от най-заслужилите жреци на морската идея на България.
Георги Славянов е роден на 24  януари 1893 г. в гр. Велико Търново.  Учи във Военното училище в София и в Морския кадетски корпус в Петербург от 1911 до 1914 г. От 1914 до 1934 г. служи във военния флот. През Първата световна война е на специализация в Германия във флота на Северно море. За известно време е старши офицер на крайцера „Надежда”. След Първата световна война е началник на Морското машинно училище, а през 1931-1934 г. е началник на Морската учебна част във Варна.
От 1934 г. до февруари 1941 г. Георги Славянов е на работа в Министерството на железниците и пристанищата: началник отделение корабоплаване в дирекцията на железниците и пристанищата, а по-късно - директор на водните съобщения.
Под ръководството на Георги Славянов е организирана държавна морска крайбрежна пътническа служба, по-късно наречена Български морски флот. Дава тласък на пристанищните корабостроителници в Русе и Варна. Кулминация на приноса, който има Г. Славянов за развитието на морското дело в периода между двете световни войни, е неговата дейност по създаване на държавно речно параходство.
Г. Славянов е един от най-изявените морски общественици в България. Той е един от идеолозите на най-значимата морска обществена организация Български народен морски сговор, създадена през 1920 г.
Заедно с офицерите Иван Михайлов и Сава Иванов, Георги Славянов е сред инициаторите за преместването на музейната сбирка на сегашния Военноморски музей от Русе във Варна.
В публицистичните трудове на Георги Славянов присъства концепцията за състоянието и развитието на морското дело в страната. Своите позиции, изложени в обширния труд от 1923 г. Славянов поддържа и развива през следващите години в повече от 50 свои статии.
Георги Славянов умира през 1966 г.

155 години от рождението на Симеон Ванков (25.01.1858 - 21.06.1937 г.), командващ Дунавската флотилия през 1885 г.
Симеон Николаев Ванков е роден в гр. Свищов на 25.01.1858 г. Завършва руското Второ Военно Константиновско училище и  артилерийска академия в Петербург. От 1883 до 1885 г. е началник на Артилерийския арсенал в гр. Русе. След оттеглянето на руските офицери от България командването на флота е поверено на българския артилерийски инженер капитан Симеон Ванков. Тази длъжност той изпълнява от 14.10.1885 до 28.12.1885 г. През 1886 г. е назначен за инспектор по стрелковата и техническата част в Българската войска. Участва в детронацията на княз Ал. Батенберг (1886 г.) и издига идеята за републиканско управление в България. По време на бунта на русофилите (1887 г.) емигрира в Русия. От 1911 г. е генерал-майор от руската армия. Оглавява крупна организация за производство на снаряди (1915-1917 г.), която носи неговото име. Служи в Червената армия.  От 1920 г. е професор в Московския машинно-технологически институт. Симеон Ванков е известен с многобройните си разработки в областта на пиротехниката и артилерията. Умира в Москва на 21.06.1937 г.