ДАРИТЕЛСКИЯТ КОРАБЕН МАКЕТ
„ЕЛЕОНОРА”

Корабният макет „Елеонора” е част от историята на дарителското обковаване у нас и от морската история на България. Първият въпрос е сравнително добре разгледан в лите-ратурата от Ани Златева, която е единственият автор, проучвал и популяризирал целенасо-чено историята на обковаването като дарителска форма. На морскоисторическия прочит е посветено едно кратко съобщение за уточняване на характера на макета, представен в експозицията на Военноморския музей-Варна [1]. Този доклад е опит за комплексно разглеждане на историята на корабния макет „Елеонора”.

Дарителското обковаване в България до 1917 г.
Обковаването на фигури и макети с дарителска цел възниква през Средновековието в Европа [8, с.87], [13]. Първото сведение за тази традиция българите получават вероятно благодарение на софийското кино „Одеон”. На 4 ноември 1915 г. в. „Народни права” съобщава, че представя военни филми, които съдържат и сцени за „празника в Берлин по случай свършването статуята на Хинденбург” (подч. м. - И.А.) [14]. Става дума за дървена статуя с височина 12 метра [8, с.87] на германския фелдмаршал Паул фон Бенекендорф унд Хинденбург - главнокомандващ VІІІ германска армия на Източния фронт. Обковавана е със златни, сребърни и железни гвоздеи [15].
По същото време във Виена е изработена дървена дарителска статуя на „Железния войн” (Wehrmann in Eisen). На 8 ноември 1915 г. при изключителна тържественост българският пълномощен министър във Виена Андрей Тошев забива в тази статуя златен гвоздей от името на цар Фердинанд І [16], [17], който по този повод подарява 5 000 крони за фонда на вдовиците и сираците на австрийските войници [18]. Събитието е заснето на кинолента и още на 2 декември с.г. „Модерен театър” в София представя документалния филм „Забиването в дървена статуя във Виена на българския златен гвоздей” [19], [20].
Вероятно общественият интерес у нас, предизвикан през периода от началото на октомври до началото на ноември 1915 г. благодарение на съобщенията в печата за прожектирането на документалните филми за дарителските статуи в Берлин и Виена, е главната причина, която подтиква софийското кметство още към 13 ноември 1915 г. да е поръчало вече изработването на дарителско „Черешово топче”, чрез което да се събират средства за благотворителна цел [21]. Липовият материал за него е осигурен безвъзмездно от Щерю Дамянов [8, с.87], златните гвоздеи за обковаването му са поръчани в Берлин [22].
Около средата на ноември 1915 г. българският генерален консул в Будапеща Панчо Дорев забива от името на цар Фердинанд І златен гвоздей в макета на унгарските воини, изложен за обковаване в унгарския град Сомбатхей. По този повод българският цар, който е шеф на 11-и хусарски полк, дарява 2 000 крони - 1 000 чрез златния гвоздей и 1 000 за сираците на унгарските войници [8, с.88], [23].
През ноември 1915 г. софийският кмет Ради В. Радев получава писмо от кмета на Виена д-р Вайскирхнер, посветено на благотворителни акции на кметството на австро-унгарската столица с цел подпомагане на София. С това писмо виенският кмет заедно с почетния консул на България във Виена д-р Рудолф Щиасни [24] изпращат на Софийското кметство като новогодишен дар дървено копие на „Железния воин” на Виена [8, с.87], [26]. Вероятно то става причината софийският кмет Р. Радев да предложи на столичните общинари да вземат решение да възложат изработването на дарителския макет „Герб на София” [8, с.87], [27].
Каква е по-нататъшната съдба  на споменатите дотук дарителски макети?
-Черешовото топче”. На 16 януари 1916 г. столичен вестник съобщава, че обковаването „ще стане с голямо тържество на 14 февруари, рождения ден на Н. В. Царя” [28]. По този повод свещеник Николай Д. Крапчански публикува специална статия, в която изтъква, че дарителското топче е изработено по идея на кмета Р. Радев и е посветено на 40-годишнината на Априлското въстание и 55-годишнината на цар Фердинанд І [29]. Към началото на февруари с. г. златните гвоздеи за обковаването на макета са пристигнали вече от Берлин в София [30], но на 12 февруари е съобщено, че тържеството се отлага [31]. По това време царската двойка е извън България. След завръщането си царят многократно участва във всевъзможни тържества, но съобщение за тържествено или друго начало на обковаването на „Черешовото топче” не е издирено. Не се знае и дали е използвано по предназначение. Възможно е този дарителски макет да е предаден на съхранение във Военноисторическия музей-София, но за това е необходимо отделно проучване.
-Гербът на София”. На 4 февруари 1916 г. в столичния печат е съобщено, че този дарителски макет е „почти готов” [30]. По-нататъшната му история остава неизвестна.
-Железният войн”. В историческата литература липсват сведения дали подаре-ният виенски макет е използван от софийското кметство за дарителско обковаване. Историята му след това също не е изяснена.
Корабният макет „Елеонора”, ок. края 1917 - 1923 г. Дължа благодарност на русенския историк Иво Жейнов, който ми предостави тази неизвестна досега фотография и правото да я публикувам.
Кът от първата експозиция на Морския музей (в сутерена на Девическата гимназия във Варна). Видно е мястото, отделено за корабният макет „Елеонора”. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Дарителската статуя на фелдмаршал Хинденбург в Берлин http://www.deutsche-schutzgebiete.de
Дарителската статуя „Железният войн” във  Виена -  http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons
Царица Елеонора (1860 - 1917 г.) http://en.wikipedia.org/wiki/File:Eleonoreofbulgaria.JPG
Все пак през следващата година в София е изработен един дарителски макет, който влиза в употреба. Идеята за него е дадена от д-р Ервин Суханек - началник на І санитарна австрийска мисия, настанена в болницата „Гладстон” в София [8, с.156]. Това е възпоменателният щит „За инвалидите-1917 г.” Той е изработен от българския художник Б. Димитров, има височина 1,2 м и широчина 85 см. На него са направени гнезда за 20 000 гвоздеи [32]. Върху щита на фона на Витоша са изобразени фигурите на „тежко ранен български боец и помагащ му австрийски санитар”. В горната част на щита са нарисувани държавните гербове на Австрия и България, в долната част - надписът „За инвалидите-1917 г.” [8, с. 153]. Предвидено е фигурите и надписът да се оформят худо-жествено посредством забиването на седем вида гвоздеи, чиито цвят отговаря на стой-ността на дарението (бели, жълти, зелени, червени, черни и др.) [8, с. 154].
На 15 юли 1917 г. в двора на болницата „Гладстон” щитът е тържествено открит за дарителско обковаване [32]. Още първия ден надписът му е оформен с жълти гвоздеи на стойност 10 000 лева [8, с. 154]. Тържеството е филмирано и на 5 август с.г. софийското кино „Модерен театър” организира специална прожекция на краткия документален филм [6, с. 120]. От 21 август 1917 г. щитът е преместен на терасата на Военния клуб, за да се улеснят дарителите [33]. Към началото на ноември 1917 г. събраната от обковаване сума достига 22 000 лв. [8, с. 155]. Съдбата на щита след това е неизвестна.

Корабният макет „Елеонора”
В началото на август 1917 г. [34] в двореца Евксиноград тежко болната царица Елеонора събира Централния комитет на благотворителните дружества във Варна начело с Варненския и Великопреславски митрополит Симеон. На това събиране тя съобщава волята си във връзка с отбелязването на рождения u ден на 22 август - вместо да получи подаръци да се организира събирането на средства за подпомагане на „прииждащите отвсякъде бежанци, завръщащите се от фронта ранени герои или бедните войнишки семейства”. За тази цел царицата предлага да се използва „ладия-кораб”, подобна на тази, изобразена на герба на Варна. Веднага е основан комитет с председател Митрополит Симеон, който да осъществи пожеланата от царица Елеонора дарителска акция, а тя прави първата вноска, като „предлага по-голямата част от своите скъпоценни фамилни бижута, както и вече обещаната от семейството u сума за подарък”. Изработването на „Ладията на живота” е възложено на Флотския арсенал-Варна [8, с. 158-159], [35]. През лятото на 1917 г. негов началник е корабостроителният инженер Карл-Петър Трънка. По това време той е единственият висококвалифициран корабостроителен специалист във варненския арсенал. Като се отчете срочното изпълнение на извънредната поръчка в условията на голямо военновременно натоварване, вероятно инж. Трънка не само е ръководил пряко изработването, но е и проектирал корабния макет.
Основни технически данни. Макетът представлява ветроход с ветрилно стъкмяване на двумачтова гафелна шхуна с 3 ветрила. Корпусът е дървен с дължина 198 см, широчина 50 см и височина 31 см. Мачтите имат височина 137 см [36, с. 29-30]. На двете гафелни ветрила откъм ляв борд са поставени кръгли щампи: на предното ветрило щампата има изображението на Богородица с Христос в ръце, на задното - котва. Към нока на задния гафел е закрепено знаменце с дължина 30 см и  широчина 5 см [37]. Корпусът на макета е монтиран на две стойки с височина 23 см, които са закрепени върху дървена поставка с дължина 120 см и  широчина 40 см. [36]. Върху нея откъм левия борд е поставена надписна табелка (25х15 см) [38] с текст:
„За героите наши свети,
По чудо живи остали.” [39]
Върху поставката, но пред носа на макета, е поставена табелка с надпис: „Той милосърдно погледна на рабинята си, защото от сега ще ме ублажват всички родове.” [39], [40].
В деня на тържественото откриване на корабния макет за обковаване - 22 август 1917 г. - и към 10 септември с.г. той няма име. Доказва го фотография, направена непосредствено след тържеството [51]. След смъртта на царицата на 12 септември с. г., в знак на признателност, варненци именуват макета на нейно име [44]. Вероятно тогава за именувания вече макет е изработен и коприненият щандарт на царицата, който има размери 26х20 см. Той е съхранен във Военноморския музей-Варна [36, с. 39-40], но остава неизвестен до наши дни.
На 22 август 1917 г. (рождения ден на царица Елеонора) в салона на бюфета в Приморската градина „Цар Освободител” във Варна, в присъствието на представители на царския двор, на съюзните и неутралните държави, началника на Варненския укрепен пункт полк. Енчев [45], окръжния управител д-р Теохар Боев, помощник-кмета на Варна Георги Ноев и членове на местния Благотворителен комитет Митрополит Симеон освещава корабния макет и го открива за обковаване. Само за час и половина са събрани 9 000 лв. [39], а до края на първия ден - 26 000 лв. [34].
След тържественото освещаване на корабния макет той остава в бюфета на Приморската градина, където всеки ден в продължение на четири часа и половина е открит за обковаване. Гвоздеите се продават по цени: 10 лв. - златни, 5 лв. - сребърни, 1 лв. - железни [46], [47].
Към началото на 1923 г. корабният макет „Елеонора” е изложен вече в експозицията на Морския музей - Варна [48, с. 2]. Според запис във „Входящ музеен дневник 1955 г.”, предназначението на събраните средства е променено „в полза на новосъздадения музей” [36, с. 30], [52]. Вероятно след 9 септември 1944 г. макетът е изваден от експозицията и запазен във фондохранилище на ВММ. Към края на миналия век, по инициатива на тогавашния музеен директор д-р Вълкан Вълканов, той е реставриран частично и отново поставен в експозицията на Военноморския музей.

Основни изводи

1. В началото на ноември 1915 г., благодарение на софийските кинотеатри „Одеон” и „Модерен театър”, вниманието на българската общественост е насочено към дарител-ското обковаване, като са популяризирани дарителските статуи на германския фелдмаршал Паул фон Хинденбург в Берлин и „Железният войн” във Виена. След това през периода ноември 1915 г. - август 1917 г. у нас стават известни пет дарителски макета: „Черешовото топче”, „Гербът на София”, „Железният войн” (дар от Виена), „За инвалидите - 1917 г.” и „Елеонора”. Понастоящем само за два от тях са издирени и публикувани сведения, които доказват, че те са използвани по предназначение - щитът „За инвалидите - 1917 г.”, открит за обковаване тържествено на 15 юли 1917 г. в София, и корабният макет „Елеонора”, открит тържествено на 22 август с. г. във Варна.
2. Корабният макет „Елеонора” е дело изключително на българската царица, която дава идеята за него и дарява част от средствата за неговото изработване. Положително не само за това, а и като израз на дълбоко уважение към широкомощабното u благо-творително дело варненци го именуват на нейното име. Днес той е единственият известен до наши дни съхранен дарителски макет в България, който при това запазва името си въпреки идеологическите превратности през периода 1944-1989 г.
3. Целесъобразно е Военноморският музей - Варна, да възстанови корабния макет „Елеонора” в първоначалния му вид [49].

Иван АЛЕКСИЕВ

ЛИТЕРАТУРА И БЕЛЕЖКИ:
1. През 1998 г.
Ани Златева публикува първия в историческата литература материал за дарител-ското обковаване в България. В него за пръв път е представен и корабният макет „Елеонора” [2, с.198]. По-късно А. Златева посвещава на историята на този макет една популярна статия [3] и един научен доклад [4]. Освен това през 2003-2004 г. в четири научни публикации по история на благотворителността тя разглежда и обковаването [5], [6, с. 118], [7, с. 125-126], [8, с. 151-160], като в монографията си за австрийските дарители обобщава проучванията си за макета „Елеонора” [8, с. 157-160].
Историята на макета е разгледана частично още в три материала. През 2000 г., без да зная за статиите на А.Златева от 1998 и 1999 г., публикувах кратко съобщение в „Морски вестник”, за да обърна внимание на Военоморския музей във Варна (ВММ), че макетът е изработен с цел събиране на средства  за благотворителност, а не за засилване на българския флот, както твърдеше тогавашния експозиционен надпис [10]. Година по-късно вестник „Морски телеграф” в Балчик помества кратко популярно съобщение за макета [11]. Съвсем бегло част от историята му е засегната (без нови сведения) и в издадената наскоро книга за паметниците във Варна  [12, с. 84].
Наред с ценните нови сведения за дарителското обковаване у нас, вкл. за корабния макет, в литера-турата по тази тема се срещат противоречия, неясноти и грешки, предимно по следните въпроси: кога и как тази дарителска форма навлиза у нас, каква е съдбата на макетите „Черешовото топче” и  „Гербът на София”, кога и къде е изработен макетът на „Елеонора”, какъв е оригиналният вид на този макет, каква е съдбата му след 1917 г. и т.н. В този смисъл е необходимо ново проучване и най-важното - да се формулират препоръки към ВММ за въстановяване на макета според оригинала.
2. Златева, А. Обковаването - дълг, почит и спомен... (реплика). - Известия на Нац. военноистор. музей, т. ХІІ, 1998, 195-199.
3. Златева, А. Урок по всеотдайност /последният дар на царица Елеонора/. - Българска корона, № 40, 21 окт. 1999, с.5 [7, с.175], [9].
4. Златева, А. „Ладията на живота” - или нетрадиионните форми на дарителство през войните за национално обединение. - В: 130 г. Варненска и Великопреславска епархия - научни доклади и съобщения от нац. конф. Варна, 31 окт. - 1 ноем. 2002 г. (под печат)  [7, с.175], [9]. 
5. Златева, А. Благотворителните акции на Софийската градска община през войните за национално обединение - традиции и чужд опит. - В: Местното самоуправление - история и переспективи, Карлово, 2006, 27-32 [7, с.129], [9].
6. Златева, А. Урок по човеколюбие. Военното на Негово Царско Величество училище и благотворителните акции по време на Първата световна война. - Годишник на ВА ”Г.С.Раковски”, т.1, 2004, 101-127.
7. Златева, А. Европейските измерения на един отдаден на хората живот. Шуменецът Ради В. Радев и дейността на Софийската градска община в полето на благотворителността. - В: Шуменци-строители на съвременна България (Митрополит Климент Търновски, д-р Стоян Данев, генерал Рачо Петров, Иван Багрянов, Васил Коларов). Сб. доклади от Нац. научна конференция, Шумен, 22-23 окт. 2004, Шумен, УИ „Епископ К. Преславски”, 2004, 113-130.
8. Златева, А. Австрийските дарители за България 1912-1918 г. Български традиции и чужд опит. С., 2004, 198 с.
9. Цитирам публикации [3], [4], [5] на А.Златева според библиографските описания, посочени в други нейни публикации. Принуден съм да направя това, защото до завършването на проучването не успях да ги издиря и прегледам лично. Единствената причина за този професионален пропуск е окаяното състояние на библиотечната система в европейска България от началото на ХХІ в., която фанатично се стреми да прави библиографски справки за няколко секунди и демонстрира пълно безгрижие, че после е неспособна години наред да осигури необходимите на потребтеля информационни източници, дори и в случаи, когато те са публикувани на територията, на която функционира дадена регионална библиотека.
10. Алексиев, И. Истината за един експонат на Военоморския музей.  - Морски вестник (Варна) , № 24, 22 дек. 2000, с.14.
11. Възпоменателна лодка. - Морски телеграф (Балчик), 11-17 дек. 2001 [12, с. 304].
12. Савов, Николай. Паметниците на Варна. Варна, Барс агенция, 2007. 312 с. 
Авторът не е изследвал историята на макета „Елеонора”, а я засяга съвсем накратко, тъй като макетът е осветен в един и същ ден с тържественото откриване на паметника на граничаря в Морската градина на Варна. Н. Савов е използвал само популярно вестникарско съобщение. Публикуваната от него снимка показва съвременното състояние на макета, но приложения обяснителен текст внушава, че това е оригиналният вид на ладията.
13. А. Златева публикува податката за средновековния произход на дарителското обковаване, без да посочва източник. При подготовката на това научно съобщение не успях да открия публикация, посветена специално на историята на тази европйска  традиция до 1915 г. В нашата историография дори не е поставян въпросът дали обковаването е практикувано извън Европа, камо ли някой да е правил опит да изследва историята на тази дарителска форма в света
14. Театър „Одеон”. -  Народни права, № 250, 4 ноем. 1915, с. 2.
15. Разрушаване статуята на Хинденбурга. - Аз знам всичко, г. VІ, № 26, ноем. 1919, с. 1.
16. Статуята на железния войн във Виена. - Народни права, № 66, 11. ноем. 1915, с. 1.
17. Почестите за България във Виена. - Народни права,  № 259, 14 ноем.1915, с. 1.
18. Подарък от царя.  - Народни права, № 261, 17 ноем. 1915,  с. 2.
19. Модерен театър. - Народни права,  № 275, 3 дек. 1915, с. 2.
20. Модерен театър. - Мир,  № 4738, 3 дек. 1915, с. 2.
21. Историческото Черешово топче. - Мир, № 4722, 14 ноем.1915, с. 2 (рубрика „Хроника”, 13 ноем. с.г.).
22. По празненството на 14 февруари. - Народни  права, № 27, 4 февр. 1916, с. 2.
23. Засега точната дата на забиването на български гвоздей в дарителския макет на гр. Сомбатхей, Западна Унгария, не е установена. Тук представям събитието според податката в монографията на А. Златева [8, с. 88]. Тя не посочва датата, но се позовава на съобщение в софийски вестник от 21 ноем. 1915 г. [8, с. 168]. Вероятно събитието е няколко дни по-рано.
24. Фамилното име на почетния консул на България във Виена не е изяснено в историческата литратура. Въз основа на посочените публикации на А. Златева приемам, че в стария периодичен печат е използвано името Рудолф Стиасни. От друга страна, М. Матеева приема формата Рудолф Щиянски [25, с. 44] и без никакъв коментар отбелязва, че през 1899 г. за вицеконсул на Австро-Унгария във Варна е назначен Стоенски [25, с. 43]. Допускам, че при трите имена става дума за едно и също лице и приемам формата Рудолф  Щиасни.
25. Матеева,Мария. Консулските отношения на България 1879-1986 г. Справочник. С., Д-р П. Берон, 1988. 179 с.
26. Сведенията за историята на „Железният войн” във Виена [8, с. 87] изискват допълнително изясняване, което не влиза в задачите на проучването ми.
27. От уточняването на датата на писмото на д-р Вайскирхнер до софийския кмет Р. В. Радев през ноември 1915 г. зависи достоверното изясняване на причинно-следствената връзка между получаваето на виенската кореспонденция в София и възникването на идеята за изработването на дарителските макети „Черешовото топче” и „Герб на София”. Според една версия, софийските общинари взели решението си за тях едва след получаването на  писмото на д-р Вайскирхнер [8, с. 87], но в съобщението от 13 ноем. 1915 г. липсва дори и косвен намек за подобна връзка [21].  Възможно е идеята на софийския кмет за макета на „Герба на София” да е възникнала въз основа  на това писмо, но според друга версия - виенският кмет предлага на софиянци обковаването като форма на благотворителност едва в началото на 1916 г. [8, с. 153], което е малко вероятно.
28. Черешовото топче. - Народни права, № 11, 16 ян. 1916, с.2.
29. Свещеник Николай Д. Крапчански. Черешовото топче и похвалната инициатива на столичното кметство. - Народни права, № 20, 27 ян. 1916, с.1.
30. По празненството на 14 февруари. - Народни права,  № 27, 4 февр.1916, с. 2.
31. Отложено тържество. - Народни права, №34,12 февр. 1916, с. 1.
32. Първият възпоменателен щит в България. - Народни права, №158,16 юли 1917, с. 2.
33. Възпоменателният щит на българските инвалиди... - Народни права, № 183, 21 авг. 1917.
34. Из дейността на покойната Царица. Пишат ни от Варна:... - Изв. на БДЧК, № 80, окт. 1917, с. 1268.
35. Според входящ музеен дневник на ВММ (заведен 1955 г.) корабният макет „Елеонора” е „Изработен от ученици от Машинното училище - Варна (днес ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”- И. А.) по случай тържество през 1923 г. с благотворителна цел (в полза на новосъздадения музей)” [36, с. 30]. Този запис положително е направен по сведение от неизвестен мемоарист. Доказано е, че първоначалната цел на макета няма нищо общо с Морския музей. Още повече че той е изработен през 1917 г., а музеят е прехвърлен от Русе във Варна три години по-късно. Доколкото през Първата световна война възпитаниците на Машинното училище са прикомандировани на служба във флотски предприятия, възможно е обаче някои от тях тогава да са участвали в изработването на корабния макет „Елеонора”.
36. ВММ, Входящ музеен дневник. 1955 г.
37. Знаменцето на задния гафел не е запазено във ВММ. Възстановявам приблизително размерите му чрез размерен анализ на запазени фотографии на корабния макет от периода 1917-1930 г. При този анализ установих мащаб 1:3,4. 
38. Тази надписна табелка се вижда на фотография на корабния макет, публикувана през октомври 1917 г. [34]. Размерите установих чрез размерен анализ на фотографията и отчитайки наклона на табелката. Във ВММ се съхранява фотография, направена по-късно. Нейното компютърно увеличение показва, че откъм ляв борд има табелка с два стиха.
39. Венов. Рожденият ден на Н. В. Царицата и откриване възспоменателната лодка за обковаване в гр. Варна. - Народни права, № 195, 30 авг. 1917, с. 1.
Илия Димитров Венов (1873-1960 г.) по това време е учител в Мъжката гимназия във Варна. Издава няколко книги и сътрудничи на периодични издания. На неговата съобразителност дължим единственото известно днес  подробно описание на тържественото освещаване на корабния макет, направено от пряк свидетел, при това непосредствено след събитието.
40. Днес е невъзможно да се възстанови със сигурност текстът на надписаната табелка откъм носа на корабния макет. Тук посочвам приетия в историческата литература текст [8, с. 159], но той не може да бъде потвърден еднозначно. Според съобщения в печата от 1917 г., става дума за цитат от Евангелието на Лука (1:48) [39], [41], обаче в съвременното синодално издание на Библията той гласи: „задето Той милостиво погледна унизеността на рабинята Си: защото, ето, отсега ще ме облажват всички родове;” [42, с. 1258]. В Библия, издадена през 1924 г. (най-близко до изработването на макета), редакцията е следната: „Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята си: И ето, от сега ще ме ублажават всичките родове...” [43, с. 55]. Различието е твърде съществено, но не е издирена фотография от онова време, по която да се установи достоверно оригиналното съдържание.
41. Тържественото отпразнуване рождения ден на Н.В. Царицата и откриване възпоменателната лодка за обковаване в полза на бедните болни войници в гр. Варна. - Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи (Варна), № 287, 25 авг. 1917 г., 1-2.
Текстът на тази статия без автор е еднакъв с текста на статията на Илия Венов във в. „Народни права” от 30 авг. 1917 г. [39].
42. Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. С., Св. Синод на БПЦ, 1993. 1514 с.
43. Библия или Свещеното писание на Стария и Новия завет. Вярно и точно преведена от оригинал (Ревизирано изд-е). С., Придворна печатница, 1924 , с. 957, 263.
44. Неизвестната досега за историографията снимка на корабния макет, публикувана на 10 септ. 1917 г., ясно показва, че той няма име [51]. От друга страна, на снимката на макета, поместена в „Изв. на БДЧК” през октомври 1917 г. [34], се вижда, че неговият надпис „Елеонора” е нанесен допълнително - буквите имат неравномерна височина и форма. Сравнителният анализ на този надпис с по-късни фотографии и със съхранения макет също доказва различието. Освен това прави впечатление, че както статията за тържественото освещаване на корабния макет, така и обявите за обковаването му до края на 1917 г. не споменават, че той има име. Като се вземе предвид преклонението на българската общественост пред широкомащабната благотворителна дейност на царица Елеонора и просто пред нея като личност, изключено е съобщенията в тогавашния периодчен печат да отминат с мълчание факта, че макетът е носил вече името „Елеонора”. Той положително е именуван по-късно, като името е нанесено чрез обковаване с големи гвоздеи.
45. Илия Венов съобщава за „Началника на Крепостния пункт г. полковник Енчев”. Вероятно  това е полк. Перикъл Енчев.
46. Възпоменателната лодка за обковаване... . - Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи (Варна), г. І, № 286, 24 авг.1917, с. 2.
47. Наименованията златен и сребърен гвоздей са условни. Всички гвоздеи са железни, различават се само по цвят и големина. Приемам, че златните са най-големите. Поради липса на първична докумен-тация можем само да правим предположения къде е съхраняван корабният макет през периода 1918-1922 г. и каква сума е събрана тогава.
47. 1. От обявите за обковаването, поместени в „Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи”, става ясно, че към края на 1917 г. корабният макет се съхранява в бюфета в Приморската градина. По това време там няма Морско казино (построено е през 30-те години на ХХ в.). Малко е вероятно макетът да е преместен в Двореца Евксиноград, защото там би бил трудно достъпен за обковаване. Вероятно остава в бюфета до началото на 1923 г., когато е изложен в експозицията на Морския музей във Варна.
47. 2. Корпусът (бордове и палуба) на макета, съхранен днес във ВММ, е обкован с около 950 гвоздея (големи и малки). Дори всички да са големи, т.е. по 10 лв., дарената сума за целия период на обковаване, вкл. след 1923 г., би била 9 500 лв. Доколкото Илия Венов съобщава, че само при обковаването на 22 авг. 1917 г. са събрани 26 000 лв., вероятно дарителите са внасяли и по-големи суми. Основание за това предположение дава запис в „Книга за посетителите на Морския музей”, направен на 20 ян.1923 г. - 50 лв. за три гвоздея [48, с. 2].
48. ВММ, НА-І, № 5.
49. Дължа благодарност на А. Златева за отзивчивостта, с която ми предостави свои трудно-достъпни за мен публикации по темата, както и на директора на ВММ д-р Мариана Кръстева, която междувременно взе мерки за вярно отразяване на историята на корабния макет „Елеонора” и обеща да го възстанови в първоначалния му вид.
50. Всички дати в текста до 31 март 1916 г. са по стар стил.
51. Наскоро във Варна биде открит... - Аз знам всичко, г. ІV, № 45, 10 септ. 1917, с. 5.
52. След І световна война предназначението на средствата, събирани чрез обковаване на корабния макет „Елеонора”, е променено. Засега не е издирена документация, въз основа на която достоверно да се установи кога, как и при какви условия е извършена промяната. През декемри 1922 г. видният активист на БНМС Георги Славянов, волно или неволно, внушава на обществеността,  че „ветроходната лодка” (?) била „предназначена за обковаване с гвоздейчета в полза на фонда „Отец Паисий” (подч. м. - И.А.) [53], [54]. Съвременно задълбочено изследване на флотските дарителски фондове само отбелязва обявеното от Г. Славянов ново предназначение на средствата от обковаването [55, с. 119], [56, с. 103], но не изяснява причините за нарушаването на волята на дарителката. Интересно е бъдещо проучване да установи дали има изобщо протоколно решение на ръководството на БНМС от периода 1920-1922 г. относно това за какво ще бъдат използвани средствата - за развитието на Морския музей или за фонда „Отец Паисий”.
53. Славянов, Георги. Морският музей във Варна. - Отечество, г. ІІ, № 89, 17 дек. 1922, с. 2.
54. Славянов, Георги. Морският музей във Варна. - Народна отбрана, г. ІV, № 884, 26 дек. 1922, 2-3.
55. Панайотов, Атанас. Българските военноморски фондове (1913-1945). - Годишник на Военноморския музей - Варна, т. І, 2001, 109-154.
56. Панайотов, Атанас. Българската морска идея (1919-1939 г.). Варна, ИК „Морски свят”, 2003. 336 с.

Бел. авт.: Този доклад е изнесен на националната научна конференция „Война и милосърдие”, посветена на 95-годишнината от Балканската война и 90-годишнината от смъртта на царица Елеонора - създателка на дружество „Самарянка” - България, София, 30 ноември 2007 г.

< вход :: enter >
Сдружение „Национален морски музей” - Варна :: Вашите публикации