КРАТКА ИСТОРИЯ НА ВОЕННОМОРСКИЯ МУЗЕЙ
Началото на Военноморския музей е поставено в дунавския град Русе през 1883 г. В същия град през 1879 г. е поставено началото и на военния флот на новоосвободеното българско Княжество. Първият акт, който документира началото на музея е рапортът на капитан-лейтенант Зинови Рожественски - командир на Дунавската флотилия до военния министър от 12 (24) октомври 1883 г. С него се обявява, че вече е започнало събирането на старини и морският музей е в „зачатък”. Заедно с новосформираната библиотека музеят ще съдейства за “образованието на съответстващите среди” във Флотилията. През 1885 г. за уредник на морската музейна сбирка е определен инженер-механикът Павел Кузмински. Първите експонати в музейната сбирка са предимно образци на въоръжение и технически пособия. От това време има съхранено лично оръжие и лични вещи.
Идеята за морски музей във флота се развива. В края на Първата световна война във Варна има реални предпоставки за откриването му за посетители: набрани са експонати, подетата инициатива намира реализатори и поддържници, осигурено е помещение. Отварянето на музея е предшествано от решение на Управителния съвет на Българския народен морски сговор (БНМС) от август 1921 г. музейната сбирка да бъде преместена от Русе във Варна. Издействано е да бъдат предоставени две стаи в тогавашната Девическа гимназия. Инициаторите са офицерите Георги Славянов, Иван Михайлов, Сава Иванов. Сред първите уредници са имената на Протаси Пампулов, Ст. Цанев, Джеферов. Привлечен е видния български археолог Карел Шкорпил. Чертежите, плановете, диаграмите и легендарното „Морско дъно” се дължат на руския полковник с образование на археолог Александър Полубояринов.
Официалното откриване и освещаване на Морския музей (както се нарича тогава) става на 20 май 1923 г., с което може да бъде определен за първият публичен военен музей в България. Осветен е от Варненския и преславски митрополит Симеон. В словото на Карел Шкорпил четем: “Целта на музея е да разучи и представи на обществото развитието на българското мореплаване… има [за задача] да пропагандира идеята за любов към морето, нуждите от неговото опознаване и грамаднитеоблаги от него. В музея ще се запознае посетителят с историята на бившия ни военен и търговски флот…”.
Най-дълго и постоянно в следващите десетилетия като единствен служител, който е и уредник, и охранител, се задържа Олга Полубояринова.
Дълго време съществуването на музея и оцеляването му се дължи на обществената подкрепа в лицето на БНМС. Сговорът основава  фонд „Музей” и чрез него и чрез доброволни дарения издържа музея.
С министерска заповед № 46/10 април 1955 г. Морският музей влиза в системата на Министерството на народната отбрана под названието Военноморски музей и като филиал на Централния музей на народната армия (днес Национален военноисторически музей). Разположен е в сградата на бул. „Приморски” № 2. Официалното откриване става със заповед на министъра на народната отбрана от 9 август 1956  г. Скоро заложената още в началото идея започва да се налага - съхраняването и популяризирането на достойното минало на морска България в по-широкия смисъл - корабоплаване, корабостроене, прояви в морските спортове и в художествената маринистика. Днес музеят съхранява колекции от морско оръжие - мини, брегова и корабна артилерия; от униформи и отличия, от корабни модели, голям брой фотографии и др.
В своята биография Военноморският музей има и постижението да бъде първопроходец в подводните археологически проучвания в България, с организираната през 1959 г. първа експедиция - при нос Калиакра. През следващите десетилетия са проведени поредица от изследвания под водата - край нос Калиакра, при Шабла, във Варненския залив и пр.
Музеят е носител на орден „Кирил и Методий” І степен, с който е награден през 1973 г. по случай 50 годишнината от откриването на експозицията му във Варна.
В стотици хиляди се изчисляват посетителите, които в годините са минали през откритата и закритата експозиция на музея, където са изложени общо около 1200 бр. предмети. Има години, в които музеят е от най-посещаваните: през 1973 г. е връчена специална грамота на двумилионния посетител (считано от 1956 г.) - съветска гражданка, а в отчетите от 80-те години на ХХ в. виждаме поредица от по 200 000 -250 000 посетители годишно.
В цялото си съществуване музеят се ползва със специалното отношение на варненската морска гилдия. Няма момент от историята на музея, в който да не е усещана грижата от страна на командването на българския военен флот. Днес сред най-близките съмишленици на Военноморския музей е Сдружение „Национален морски музей”.


















Военноморски музей - Варна :: Кратка история


< вход :: enter >